С Канде изпяхме песента си и аз се прибрах в къщи тази вечер Моника и Мигел излезнаха на вечеря , а дядо ами той го няма . Влезнах в стаята си и в нея имаше някакво момче с качулка , не можех да видя лицето му , но сякаш го познавам . Беше изкарал колажи от снимки с Руджеро , който не дадох на Майк за да ги държи далеч от мен . Изплаших се , но той ми каза да не се плаша и че няма да ме нарани . Това не беше неговият истински глас личеше си , че е преоботен глас , но все пак в това момче имаше нещо страно сякаш го познавам , но не знам . Подаваше ми някакъв колаж , искаше да го взема и така направих .
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Това беше първият път в който пеех на сцена и с Ру тогава усетих една дълбока връзка с него , но не знаех коя съм тогава . Просто гледах снимките и се питах как се случи всичко това и защо се случи това за да остана без него . Ру - Какво изпита в този момент ? Сол - Защо ме питаш ? Ру - Просто ми отговори Сол искам да знам . Сол - В този момент почуствах , че всичко е възможно и че това момче с него имам някаква връзка , която беше много силна . Ру - А в тези моменти какво изпита ?
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сол - В тези снимки изглеждаме толкова щастливи и доволни от това , че сме заедно и си мислих , че нищо не може да ни раздели , но сгреших той е мъртъв и аз съм сама . Ру - Никога няма да си сама гарантирам ти това , някой ден отново ще бъдеш щастлива гарантирам ти това и обещавам ти това . Сол - Кой си ти ? Ру - Приятел Момчето скочи през прозореца и отидох за да проверя дали всичко е наред с това момче дали не пострада или не се самоуби , но от него нямаше и следа . Затворих прозореца щом устонових , че наистина това момче изчезна все едно е някакъв призрак . Видях , че на бирото беше оставил всички колажи всички си бяха на мястото си . Взех ги отдавна не бях гледала тези снимки .
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Някой влезна в стаята ми и изпуснах колажите на земята беше Канде изкара ми акъла , но тя просто ме прегърна и ми каза , че всичко ще бъда наред и ще се оправя откъде е толкова сигурна , че всичко ще се оправи това не знам , но реших да й се доверя . Все още съм влюбена в Руджеро и този непознат просто ми го напомни , че винаги ще го обичам и няма да го забравя никога . Въобще не ми се ходеше на училище , но трябваше . През цялото време мислих за снощното посещение , което имах и защо у тези непознат нещо ме привличаше като магнит . След часовете отидох в къщи да се преоблака днес въобще не бях съсредочена в тях мислих за него . Карах за да мога да забравя за момент всичко , но щом спрях да се пързалям отново започнах да мисля за него . Бах написала песен за чувствата си към него , но той никога не чу тази песен може би , ако сега изпея част от тази песен ще се почуствам по - добре или не знам просто имам нужда , затова реших , че ако има духове наистина ще ме чуе как пея тази песен за него . Започнах да пея и като свърших имах чувството , че някой ме наблюдава , но щом се обърнах нямаше никой и щом реших да си взема каската и да се пързалям видях Себа , който ми се усмихваше и дойде да ме прегърне .
