Моят объркан живот

25 глава

Ретроспекция 
Ру  -  Кар сигурна ли си , че можеш да го направиш , изписаха те от болницата пред два месеца  и повтярям сигурна ли си , че искаш да го направиш   .
Кар - Да няма да позволя лудата ми леля да ме спре да преследвам мечтите си , ще го направя и ще спечелим това състезание обещавам ти или великият Руджеро го страх от това предизвикателство   .
Ру  -  Мен и страх не познавам тази дума   .
С Ру ще участваме в състезание за кънки по двойки и в момента подготвяме  хореографията , но той се страхува от това да не ми стане  нещо , но аз вече съм добре и не бива да се тревожи толкова , защото аз искам да продължа напред без да мисля за миналото все пак аз съм Сол Бенсън единствената наследница на Лили и Бърни  това още не мага да го повярвам аз в действителност открих отговорите   на всичките ми въпроси   .  Бях останала в Ролер , защото имах работа още по  стъпките , когато Ру ми изпрати съобщение да отида на адреса , който ми е пратил като съобщение  .  Отидох и той вече беше там и дойде и ме прегърна , и то доста силно   .
Кар - Хей и аз те обичам , но ми спираш дъха  .
Ру  -  Извинявай просто аз още не мога да повярвам , че ти си истинска  още първият ден , когато се сблъскахме в парка разбрах , че в теб има нещо специално и вече знам  какво е това нещо  .
Кар -  Знаеш ли преди да се върна тук и да се срещна с теб имах чувството , че не дишам , но сега всичко е различно  .
В денят на състезанието 
Вече бях готова , но се притеснявах много не знаех , че да си на такова състезание  има толкова голямо напрежение   , но Ру дойде при мен хвана ръката ми и успя само с един поглед да ме успокой   . Излезнах на пистата , пуснаха музикана и просто се наслаждавах на този момент с любимият човек  . Когато песента свърши Ру ме беше притиснал и не спираше да ме гледа и докато ме гледаше ме целуна пред очите на всички  .
Край на ретроспекцията
Събудих се и извиках името на любимият ми човек  ,  сънувах  това , което преживяхме , станах и се видях в огледалото изглеждах ужасно не мога да отида на училище в този вид   . Сложих  повече грим за да залеча следите от плач  .  Снощи имах чувството , че той беше в стаята ми , но това е невъзможна , защото си отиде завинаги и ме остави сама  .  Отидох на училище и видях Канде с нея си поговорихме малко тя също  страда все пак бяха гаджета , но приятелството между тях никога не умирало , докато си говорихме погледнах към стълбището и спомени изникна веднага  .
Ретроспекция 
Бях тъжна , защото сега с Ру преминахме в следващият етап от състезание в който трябва да съберем екип , но не знам как ще стане това  мислих затова , когато за малко да падна от стълбите , но Ру ме хвана  и ме погледна в очите  .
Ру  - Знам защо си тъжна и ти казвам няма да те оставя сама ще съберем екип вече говорих с приятелите ни и те се съгласиха да участват с нас , но трябва да се захващаме за работа , защото трябва да измислим нова хореография и да я изпратим на комисията , но нямаме никакво време  .
Кар - Как винаги ме караш да се усмихна невероятен си  .
Ру  - Ти също си  невероятна заедно ще успеем   .
Край на ретроспекцията 
Канде щракаше с пръсти за да привлече вниманието ми и успях , защото тя ми каза , че закъсняваме за час  , също така тя знае за цялото това нещо с фалшивата смърт на Сол Бенсън  .