Моят объркан живот

14 глава

Не спираше да вали затова Ру отключи вратата на къщата и влезнахме вътре  . Еха може да е потънало в прах и паяжини , но къщата изглеждаше много запазена  отвътре  странно имах предчуствие , че и преди съм била тук много отдавна тази къща изглежда толкова скъпа , но не това ми направи впечетление , а това , че се чувствах все едно съм си в къщи  . Дъждът не спираше затова решихме да останем тук тази нощ аз се обадих на мама къде съм и той се обади на неговата   . Както споменах тук е доста прашно и с паяжини  затова решихме да изчистим малко намерихме парцали и всякакви продукти за чистене странно явно някой идва да проверява къщата , защото тези неща са купени скоро  все едно започнахме да почистваме и беше много забавно , влезнах в една от стаите и намерих на пода една снимка явно това е семейство Бенсън погледнах тази жена и този мъж не знам нещо в мен трепна . Взех снимката със себи си не се знае може това да помогне на Ру да има нещо останало от тази Сол  . Сега като се замисля онази жена на улицата ме нараче Сол и че съм забравила миналото си и по - добре да не си го спомням , но ако аз съм наистина Сол , не това не е възможно не може аз да съм Сол Бенсън , потърсих Ру , но той беше заспал в стаята в която явно е била на родителите на Сол , легнах до него и той ме прегърна щом усети присъствието ми   . На сутринта се събудих и Ру не беше до мен потърсих го , и го намерих да прави паланчинки в кухнята има ли нещо , което не умее да прави този човек  .  Дойде при мен открадна си една целувка и продължи да прави палачинките , когато бяха готови той ми сервира като истиснски кавалер знаеше , че ги обичам с шоколад и ми сервира една точно намазана с много шоколад  . По едно време не спираше да се смее и накрая ме целуна отново и ми каза , че съм се изцапала с шоколада  . След закуска  минах през нас да се преоблека и да си взема нещата за училище   и с Ру се разбрахме да се чакаме в училище , но единственият човек , който може да ми разкаже за Сол е Канде тя познава Ру отдавна  . Не знам какво очаквам да науча , но реших , че поне трябва да знам какъм отпечатак е оставила това момиче върху Ру  , затова се разбрахме да се срещнем в парка до нас и тя дойде  и седна до мен на пейката  . Не знаех как да попитам това , което исках да я питам , но пък трябва да разбера повече за Сол Бенсън  .
Кар -  Виж не искам да бъркам в раните на Ру , но искам да знам повече за ....
Канде - За Сол нали  ? Виж може да не ти хареса това , което ще ти разкажа , но аз , Ру и Сол така де семействата ни бяха приятели и ние често се събирахме да играем заедно , но между Ру и Сол имаше нещо като детска любов  . Ру постояно вървеше след нея и не даваше  на другите момчета да се доближават до нея или пък тя да говори с тях  . Бяха много близки вече почти не си спомням за нея и онези дни , но Ру никога не я забрави и когато научи , че вече не е жива това се отрази на целият му живот  .
Кар - Еха детска любов казваш  . Добре  по - добре да тръгваме   да не закъснеем за час  . 
С Канде тръгнахме към Блек и през цялото време мислих затова , което ми каза , че между тях е имало детска любов  и че никога не я забравил  .  През целият ден мислих само затова не можех да си го избия от главата  , получих съобщение от Ру  да се срещнем след часовете  . Минах през нас да си оставя нещата и едно дете ме спря като излезнах от къщата остави едно писмо в ръката и ми каза да го прочета веднага , седнах и отворих писмото  .
" Знам , че снощи с твоят приятел бяхте в старата къща на Бенсън  . Виж Кар , ако искаш да си спомниш за миналото си не се доверавай на всеки сега на единственият човек , който можеш да имаш доверие е Ру  той те познава по отдавна отколкото подозирате и двамата  той единственият човек на който можеш да имаш доверие  . Ще си спомниш  , когато си готова дотогава недей да разпитваш много за Бенсън има много опасни хора  " - Аманда 
Това писмо ме обърка много какво означава , че ние с Ру се познаваме по отдавна отколкото подозираме  . Вече бях стигнала до мястото Ру беше там с една роза в ръката и ми я подари  , беше взел кънките ми и каската каза , че иска да покараме малко , съгласих се , защото искам да не мисля за нищо и да забравя за това писмо и така стана  истината е че с него забравям всичко  . Каза , че иска да ме заведе на едно и място и че е изненада  . Заведе ме в един фар , който беше до морето  вътре всичко беше украсено с рози и пусна музика , и започнахме да танцуваме  . Беше наистина невероятно да танцувам с него вече не ме интересува тази Сол , а само настоящето с Ру  .