8 глава

139 20 4
                                    


Вече от няколко дни живея в дома на Ру и това нещо се превърна все едно живеем като брат и сестра  . Истината е че той ми се отразява добре смисъл когато имах нужда от човек на който да поплача на рамото му той беше там и ми помогна с всичко и ми даде всичко , което се нуждаех в онези моменти  . Майка му помисли , че сме гаджета и че Ру най - после е зарязал Канде , но не беше права развалих й настроението като казах , че не сме гаджета и че между нас няма нищо  , но тя ми отвърна , че между прехвърчат искри  . Ру отиде да се види с Канде   , а аз реших да се разходя малко  в парка видях Моника тя тръгна след мен , но успя да ми привлече вниманието каза , че ще ми разкаже всичко  . Седнахме на една от пейките в парка   . Тя мълчеше дълго време и аз я подканих да говори най  - после  .
Моника -  С Мигел винаги искахме да имаме дете , но не се получаваше   и един ден някой звънна на вратата ни и ти беше там и държеше в ръката си едно писмо отворихме го и вътре пишеше  да те основим и никога да не разбереш  , че ние не сме твой родители и било твърдо опасно да знаеш коя си имало човек , който иска да те нарани .
Кар - Вие не знае коя съм аз така ли  ?
Моника - Не знаем нищо за миналото ти дори кой са истинските ти родители това е единствено нещо  , което имаш от миналото си човека , който те остави пред дома ни помоли да не знаеш нищо за миналото си и затова скрихме този меделъон от теб  .
Кар -  Мамо твърде дълго сте пазили това в тайна мисля , че е време да разберем истината и вие ще ми помогнете да разбера всичко    .
Моника -  Разбира се миличка ти си моя дъщеря и винаги ще бъдеш  , но ако стане опасно спираме търсенето  .
Кар -  Дадено  !
Ру ми изпрати съобщение да се видим в един клуб , знаех къде е клуба и отидох . Отворих вратата и Руджеро го нямаше никъде започнах да го викам по име  и той се обади , и следвах гласа му когато стигнах до източника тоест от там от където чух гласа му той беше на някаква пързалка и боядисваше  .
Кар - Какво става какво е това място ?
Ру - Нашето място  !
Кар - Какво имаш предвид под нашето място   не разбирам  .
Ру  -  Тъй като не сме пълнолетни помолих родителите си да купят това място и щом станем на 18 това място ще бъде наше , а докато дойде това място ние ще бъде управители на Ролер .
Кар -  Това е не знам защо го правиш за мен не разбирам можеш да бъдеш управител с Канде защо избра мен  .
Ру  -  Ти обичаш  музиката и карането на ролери , но тук ще се карат кънки   . След всичко , което преживя се нуждаеш да се занимаваш с нещо довери ми се  .
Доверих се на Ру разказа ми историята на това място че изгоряло в пожар и вече никой не иска да се занимава с нищо тук  . Започнахме да разчистваме всичко  , което трябва да се изхвърли  минаха часове и ние без умора продължавахме да разчистваме всичко изгоряло тук  . За малко да падна , но Ру ме хвана точно на време преди да се озова на пода  . Един кичур беше паднал от косата ми и той го прибра зад ухото ми и щом приближи ръката си до кожата усетих някакво еликтричество и тръпки минаха през цялото ми тяло  .  Канде прекъсна всичко като каза , че е време за почивка  . Бях й писала , ако може да събере нещата ми от дома на Ру тази вечер се връщам при Моника и Мигел  . Майката на Канде се обади , че трябва да се прибере и тя тръгна и Ру каза , че ще ме закара  . По пътя пуснаха любимата ми песен по радиото  и без да  исках започнаха да пея и Ру се включи към мен и като свърши песента ме погледна и започна да се смее    .
Кар  - Какво защо се смееш  ?
Ру  - Защото се радвам да те видя такава щастлива и да пееш  . Пристигнахме  !
Кар -  Благодаря за всичко , което правиш за мен  . Наистина обичам те приятел  .
Слезнах от колата и Майк ме чакаше на двора на люлката , която нашите сложиха  . Седнахме и поговорихме малко и той започна да ме целува и да се опитва да свали дрехите ми , но аз се одръпнах и му ударих един шамар и избягах вътре в къщата и той си тръгна  .

Моят объркан животOnde histórias criam vida. Descubra agora