Моят объркан живот

62 глава

Днес с Руджеро имаме среща искал да ме види , да ме попита нещо важно . Цял ден се вълнувам , а Вал и Каро не спират да ме успокояват , но аз не мога  , защото нещата тъкмо започнаха да се нареждат не искам нещо да попречи на това да сме заедно  толкова искам нещата да си останат такива каквито са  . След дълго чудено какво да облека , успях накрая да си избера  дрехи и отидох на мястото на , което той явно беше намерил , защото  ми изпрати адреса намерих в нета къде се намира  . Отидох там беше някаква вила , влезнах вътре и навсякъде имаше листенца от рози  и наши снимки навсякъде  бяха закачени  .  Разгледах всяка една снимка , някой ме потупа по рамото обърнах се и Ру беше паднал на колене и държеше в ръката си годежен пръстен  .
Ру  -  Сол Бенсън познаваме се от години  и винаги съм знаел , че този ден  ще дойде  . Преживяхме много неща   винаги се обичахме въпреки , че  имахме много трудности ние винаги намирахме пътя обратно  . Знам , че те нараних много  , когато мислеше , че съм мъртъв и станалото след това .  Обичам те и искам да прекарам живота си с теб вече сме големи и реших , че сега е подходящият момент  Сол Бенсън съгласна ли си да станеш моя жена до краят  ? Сол ще се ожениш ли за мен  ?
Сол  -   Да ще се оженя за теб искам да стана твоя съпруга  . Обичам те  .
Той ме прегърна и заби устните си в моите  от една нежна целувка се превърна в задълбочена  целувка  .  Той ме повдигна и аз обвих краката си около неговото тяло  качихме се горе  и там  видях още една изненада  по леглото имаше листенца от рози  . Той ме сложи  на леглото да легна  прекарахме една вълшебна нощ  .  На следващият ден на сутринта станах и Ру беше до мен  не мога да повярвам , че се сгодихме просто това не е за вярване  .   Закусихме и се обадихме на родните си  , че имаме да им казваме нещо важно  . Когато се върнахме от вилата те се бяха събрали в къщата ми  . Те започнаха да се чудят какво става , но им показахме пръстените  те се зарадваха много  , започнаха да ни прегърщат майките ни започнаха да се радват , че ще организират сватба  . 
След 1 месец 
Родителите ни искаха истински годеж затова в момента с Ру репетираме нашата хореография  , защото решихме , че това ще бъде нашата нещо тоест това ни събра заедно музиката , танците и пеене ни помогна да се открием отново .  Погледнах всички са тук  семействата ни  и приятелите ни всички са тук чакат само нас  .
Сол -  Не мога да повярвам , че това се случва това е нашият годеж просто от малка знам , че това ще ни се случи  , но просто сега като се случва наистина мисля , че сън  .
Ру  -  Не е сън и време е да започнеш да вярвам , че това е реалноста вече няма какво и кого да ни раздели  . Хайде чакат ни  .

Ру ме целуна и вече съм сигурна , че това не е сън и че  след  още един месец ще се оженим  . Всички ни поздравиха и тогава се появи един човек , койно ни каза , че иска да вземем участие в едно състезание в което сме победили като са гледали  наши записи в сайта на Ролер  .