Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава дванадесета

Гледната точка на Хари:
   Шанел. Защо не можех да избягам от това момиче? Защо, когато реша, че ще продължа напред, тя винаги ме дърпа назад? Обещах си. Обещах си, че ще се откажа от нея. И отново не го направих. Върнах се обратно. Отново бяхме заедно в леглото, а аз оставих Денис сама. За пореден път си намерих глупаво оправдание. Бяхме преживели страхотен уикенд. И двамата имахме нужда един от друг. Тя беше всичко, от което се нуждаех. Реших, че ще приключа с тази отровна и рискована връзка, която водих с Шанел. Щях да я забравя. Сякаш не е съществувала. Исках да го направя днес, но се предадох. Не успях да устоя на уменията, с които ме прелъстяваше. Отново бях неин. Мразех се, но за мен, тя се беше превърнала в най-опасния наркотик. Бях болен. Имах семейство. Не трябваше да съм такъв. Предполагаше се, че трябва да съм с тях. Да бъда до тях. Да бъда баща на Ривър и този, от който Денис се нуждае. Исках да съм онзи, който бях преди. Онзи, който се кълнеше, че никога не би наранил момичето, което обича. Исках да се променя, но всеки път, когато поставях началото, Шанел се изпречваше на пътя ми. Оплиташе ме в мрежите си, а аз се подавах. Знам, че съм идиот. Признавам го. Но и знам, че няма да позволя на Денис да си тръгне от живота ми.
   Единственото, за което можех да мисля, беше прекрасният уикенд, който изживях. Денис ми беше липсвала, но не го осъзнавах. Случилото се между нас, подхрани връзката ни. В онзи миг, тя означаваше всичко за мен. Винаги е означавала всичко за мен, но понякога в мислите ми се прокрадва Шанел. Сведох погледа си надолу. Срещна се с нейния. Усмихна се, а аз отвърнах. Беше красива, но… не можеше да се сравнява Денис. Никоя не можеше да се сравнява с нея. Тя беше моята истинска любов и майката на детето ми. Ще бъде моя завинаги. Няма да позволя на някой да ми я отнеме. Погледнах към часовника, стоящ на нощното шкафче. Показваше малко след един следобед.

- Трябва да си тръгвам. – проговорих, а усмивката на Шанел, която се беше сгушила в мен, изчезна.
- Налага ли се?
- Да. – отговорих и я отместих от себе си. – Не мога да остана.
- Докога ще продължава това? – попита, раздразнена.
- Шей, водили сме този разговор милион пъти. Отлично знаеш, че нямаме бъдеще.
- Примирявам се с толкова неща, заради теб. Ще бъде ужасно, ако не положиш и ти усилия за нашата връзка.
- Това не е връзка. Това е само секс. – поясних. – Шанел, аз обичам Денис. Обясних ти.
- А, тогава защо непрекъснато се връщаш при мен? – попита и скръсти ръце. –Очевидно не си щастлив с нея. Защо не се разделите?
- Недей… не искай това от мен. Не мога.
- Защо? Хари, жертвах твърде много за теб. Защо отказваш да ми дадеш нещо в замяна?
- Добре. Какво искаш? Бижута, автомобил, апартамент?
- Теб. Искам теб. Само теб. Но… не мога да те деля с друга. Знам, че не съм идеална, но не съм зла. Достойна съм за теб. Вярно е, че имаш дете, но какво от това? И аз мога да се грижа за нея. Няма да я мразя или презирам, ако това те притеснява. Можем да бъдем щастливи. Просто сложи край на тази връзка с…
- Шанел, замълчи, моля те. – помолих я. – Не мога… не искам да те слушам. Това е немислимо. Знаеш ли какво ще стане, ако някой разбере за нас? Медиите ще полудеят. Бившият на Денис е журналист. Ще разнищи всичко. Феновете ми ще ме намразят. Светът ще ме намрази. Отново ще си спечеля репутацията на женкар, от която толкова години се опитвах да се спася. Не разбираш. Нищо не разбираш. Моля те, не ме притискай.
- Добре. – съгласи се. – Искаше да знаеш какво искам от теб, нали? – кимнах положително. – Британските музикални награди в Лондон. Искам да дойда с теб.
- Шанел, ти си луда. Изобщо чу ли какво ти говорех досега?
- Да, но… - прекъснах я.
- Не. Не можеш да дойдеш с мен. Какво да кажа на Денис? Какво да обясня на всички, които ще ме питат коя си?
- Ще измислим нещо. Например, можем да кажем, че съм член от екипа ти. Ще обясниш на Денис ситуацията и…
- А, на екипа си… какво да кажа? Ще ме прикривате ли, защото трябва да заведа любовницата си на наградите? Това ли да им кажа? Ти си луда. Наистина. – заключих.
- А, ти си глупак! – извика. – Махай се от тук! Не можеш и едно нещо да направиш за мен. Върви при скъпоценната си Денис.
- Шанел…
- Махай се! – извика, а аз въздъхнах. Уморих се от конфликти.

   Напуснах апартамента на Шанел и се качих в автомобила си. Трябваше да се прибера при Денис, но мислех да се отбия при Лиъм. Все още помня онази семейна картинка, на която станах свидетел, но имах нужда да поговоря с него. Не знам дали изобщо ще иска да ме изслуша, но щях да опитам. А, и освен това, смятам, че трябва да му се извиня. Той беше приятел на Денис. Беше там за нея, когато аз не бях.
   Позвъних на вратата и зачаках някой да ми отвори.

- Извинявай. – казах, когато Лиъм отвори.
- Влез. – покани ме и затвори вратата след мен.
- Съжалявам, че те притеснявам, но имам нужда да поговоря с някого. – настаних се на дивана, а той изключи телевизора.
- Слушам те.
- Скарах се с Шанел и тя ме изгони. – казах, а той не реагира.
- И?
- Искаше да я заведа на наградите. – Лиъм се засмя. – Да, знам. Лудост е.
- Не ми казвай, че ще го направиш?
- Не, разбира се, че не. Не бих стигнал дотук.
- Хари, приятели сме от години. Винаги съм заставал зад гърба ти, но сега… Ти не си на себе си. Какво правиш с Шанел, по дяволите? Защо не се възползваш от ситуацията? Разделете се и бъди с Денис. Тя не заслужава това.
- Знам. Аз съм негодник, но разбери ме… не мога да се откажа от Шанел. Имам чувството, че съм пристрастен към нея. Тя притежава нещо, което не мога да си обясня, но ме кара да искам още. – обясних му.
- И за какво си тук?
- Да ти се извиня. Не биваше да реагирам по този начин онзи ден. Трябваше да оценя приятелството ти. Занимаваше се с Денис и Ривър, докато аз чуках любовницата си. И спази обещанието си да не казваш нищо. А, аз едва не те пребих.
- Не съм ти сърдит. Ревнуваш Денис, това е нормално. Разбирам.
- Как да се сдобря с Шанел?
- Сериозно ли ме питаш това? – кимнах положително. – Аз трябва да съм ненормален, за да ти давам идеи, нали знаеш? Ако ти кажа как може да се сдобрите, все едно предавам Денис.
- Значи няма да ми помогнеш? – попитах, а Лиъм въздъхна.
- Купи й нещо. – промърмори тихо. – Колие или гривна.
- Дали ще помогне?
- Хари, не знам. Ти си я познаваш. И без това се чувствам виновен само защото ти дадох идея.
- Добре, успокой се. – казах. – Ще тръгвам. Трябва да мина през бижутера. – усмихнах се, а Лиъм се намръщи.
- Изчезвай, защото не мога да те гледам. Идва ми да те цапардосам, но… все пак си оставаш мой приятел.
- Благодаря. – усмихнах се и се запътих към вратата.

   Очевидно ще се наложи да се отбия до още едно място, преди да се върна у дома. Нямах представа какво ще купя на Шанел. Може би нещо нежно и красиво, с нейната буква, градирана на него. Знам само, че трябва да съм прецизен в избора си и двойно по-внимателен с Денис. Не биваше да вижда това, което бях на път да взема на любовницата си. В противен случай, ще има да обяснявам ужасно много.