Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава двадесет и седма

Гледната точка на Денис:
   Болката в сърцето ми не стихваше. Превърна се в жива рана. Знам. Времето лекува. Но… и ще остави белег за цял живот. Дали има хора, които са изпитвали това усещане? Обичаш някого, доверяваш му се, посвещаваш му всичко, което притежаваш, а той те предава. Хари постъпи именно по този начин с мен. Захвърли връзката ни. Две години. Бяхме заедно цели две години. И за какво? За да ми изневери с първото момиче, което му се е предложило в бара. Това пределно обяснява чувствата и любовта му. Обичах го, а той… не мога да го опиша. Трябва да се изживее. Макар че не го пожелавам на никого. Поне повярвах в едно. Това, че най-горещата любов има най-студен завършек. Всичко, което изпитвах към Хари все още беше у мен, но под друга форма. Формата на омразата. Ненавиждах го. Бях забранила да го пускат в стаята ми и не отговарях на обажданията му.
   Раната, която ми нанесе започваше да кърви само от мисълта за него. А, аз носех второто му дете. Разбира се, то беше невинно. Ще го обичам, независимо от всичко. И то, и Ривър вече са най-големите ми приоритети. Ще живея този живот, заради тях. И без това… какво ми остана? Едно празно сърце. Хари непрекъснато се опитваше да разговоря с мен, но аз бях непреклонна.
   Вече изготвях план. Поради факта, че съм бременна лекарите настояха да ме наблюдават за няколко дни. Изминаха седемдесет и два часа, а аз все още бях в болницата. За щастие, си тръгвах утре. Знаех, че първо ще се върна до имението. Трябва да си събера нещата. Също и тези на Ривър. Нямам представа къде щях да отида. Онзи апартамент, който беше домът ми, когато с Хари се скараме, отдавна имаше нов собственик. Не исках да го продавам. Всичко можеше да се случи, но господин Стайлс ме убеди. Нали сме се обичали, нали имаме дете, нали никога няма да се разделим? Глупачка. Повярва му и сега ще скиташ по улиците. Винаги мога да се върна при родителите си, но не искам. Трябваше да остана тук. Исках да виждам Хари с новата му любов и да се ядосвам, за да го залича по-лесно.
   Нямах никого до себе си. Освен Теодор. Не можех да повярвам. В най-тежкия ми момент, той бе до мен. Оценявам го. И съм му безкрайно благодарна. Може би бях прибързала с изводите си за него. Това не е нищо ново за мен.
   Приятелят ми от Бирмингам отново беше при мен. Радвах се на компанията му. Беше невероятен. И ме разсмиваше. Макар и за малко, настроението ми се подобряваше. Помагаше ми и за Ривър. Беше я обикнал, а и тя го хареса. Вече не плачеше, когато я държи. А, за нея това си е напредък.