Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава тридесет и трета

Гледната точка на Денис:
   Датата беше десети април. Изминаха два дни. Два дни, откакто се разигра сбиването между Хари и Теодор. А, после и опитът за целувка. Всичко се промени. С Тео спряхме да си общуваме. Отношенията ни станаха изключително неловки. Опитвах се да ускоря процесът с намирането на жилище. Надявах се, че скоро ще изскочи нещо подходящо. Не исках да го притеснявам повече. Освен това, вече се намесиха и чувствата. Това никога не завършваше хубаво. Беше по-добре да си тръгна възможно по-бързо. Опитвах се да не се застоявам в апартамента. Излизах заедно с Ривър. Разхождахме се из парка, посетихме Аби, Лиъм, но от Теодор стоях настрана. Не исках да му напомням за случилото се с присъствието си. Не трябваше да се чувства неудобно в собствения си дом. Не можех да му го причиня. Не беше редно.
   Днес Теодор беше в редакцията. Разговорите ни се свеждаха до минимум. Бях сама в апартамента му. Ривър отново отказваше да заспи. Напоследък, нито тя, нито аз водехме нормален начин на живот. Реших, че няма да навреди, ако отидем до близкия парк. Имаше люлки, други деца, всякакви идеи, с които да се умори по-лесно. След четири дни щеше да навърши девет месеца. Все още не можеше да ходи. Беше малка, но пък толкова сладка, че винаги имаше хора около нея.
   Облякох я, а след това приготвих и себе си. Теодор ми беше оставил ключ, така че можех да излизам, когато си пожелая. Наистина беше направил много за мен, но да ме целуне… това беше прекалено. Излязох от сградата и внимателно пресякох натоварената улица, която буквално ме делеше от алеите и зеленината.
   Ривър упорито отказваше да заспи. Въпреки опитите ми да я накарам да затвори очите си, очевидно не искаше да го направи. Примирих се с това и се настаних на една скамейка. Извадих шишето с вода и й дадох малко, а след това върнах биберона в устата й. Облегнах се назад и се огледах наоколо. Имаше стотици паркирани автомобили наоколо. Предполагам, че бяха на семейства дошли тук с децата си. Изведнъж погледът ми беше привлечен от особен автомобил. Бих казала, че ми беше познат. Твърде познат. Осъзнах случващото се и веднага се изправих от мястото си. Взех количката с Ривър и се запътих към Хари. Вероятно разбра, че съм го хванала, защото излезе.

- Какво правиш тук? – попитах, когато отидох при него. – Следиш ли ме?
- Не. – отрече. – Минавах случайно и те видях. – погледнах го леко накриво, надявайки се, че ще си признае. – Добре. Да. Следя те.
- Защо?
- Липсваш ми. Искам поне да мога да те виждам. Макар и от далеч.
- Върви си. Не разбра ли? Приключихме.
- Денис, моля те, недей. Казах ти, че всичко с Шанел свърши. Дай ми още един шанс.
- Откъде да знам, че няма да го направиш отново?
- Няма. Кълна се. Това беше за първи и последен път. Никога повече няма да те нараня.
- Не ти вярвам.
- Знам, но…
- Не полагай излишни усилия. Няма да се получи. Можеш да видиш Ривър, ако искаш. – смених темата и му позволих да заеме моето място.
- Съкровище… - усмихна се. – Ела при татко. – извади я от количката и я гушна, притискайки я към себе си. – Красавицата ми. Липсваше ми. – целуна я по бузката, а тя се усмихна, показвайки вече няколко изникнали зъбчета.
- И ти на нея. – обадих се.
- Как си? – попита ме.
- Добре съм.
- Всичко с бебето наред ли е? Ходиш ли на лекар? – поклатих отрицателно глава. – Защо?
- Не съм стигнала до това. Първо, трябва да си намеря жилище. Нещата с Теодор се усложниха.
- Да не е направил нещо?
- Не. Спокойно. – излъгах го.
- Познавам, когато лъжеш. Какво ти направи?
- Опита се да ме целуне, но… - прекъсна ме.
- Моля? Ще го убия. Този път няма да му се размине. – закани се.
- Хари, престани. Отблъснах го. Нищо не се е случило. А, и да беше, не те засяга.
- Разбира се, че ме засяга. Денис, ти си майка на децата ми. Винаги ще ме е грижа за теб. Освен това, знам, че не би целунала Теодор. Нито някой друг.
- Откъде си толкова сигурен? – попитах и скръстих ръце.
- Все още ме обичаш. – отговори, напълно убеден и сигурен в думите си. – Можеш да отричаш, но знам, че е вярно. Любовта ни е прекалено силна, за да успееш да я захвърлиш само за няколко дни. Не ти вярвам, когато ми казваш, че ме мразиш. Не ти вярвам, когато отричаш чувствата си към мен. Не ти вярвам, когато ме гониш, защитавайки онзи идиот. Знам, че мислиш за мен и ме обичаш. Можеш да лъжеш себе си, околните, медиите, но мен… никога. Познавам те. Колкото и да си наранена от постъпката ми, искаш да ми простиш. Ти също искаш да бъдем заедно. Аз, ти, Ривър и бебето. Искаш отново да бъдем семейство. Просто трябва да го признаеш и ти обещавам, че ще съм по-добър. – Хари се беше приближил прекалено. Близостта му ме изнервяше, а аз трябваше да остана твърда и решителна. Той ми изневери. Няма прошка за подобно нещо. – Умолявам те. Позволи ми да ти докажа, че си единствената за мен. – прошепна.

   Мислите ми бяха изключително объркани. Исках да му простя, да му дам този желан втори шанс, но и все още не можех да преглътна болката, която ми причини. Връзката, която е водил с Шанел в продължение на четири месеца, отказваше да напусне съзнанието ми. Мисълта, че е бил с друга, която е целувал и прегръщал, ме караше да искам да си взема децата и никога повече да не го видя. Трябваше да взема решение. Да сложа край или той да опита да оправи всичко. Може би не беше късно. Никога нямаше да забравя предателството. Дори и да му простя, никога вече нямаше да мога да му вярвам безусловно.

- Добре. – съгласих се. – Докажи се. Ще започнем отначало. – казах, а той се усмихна.
- Наистина ли? Позволяваш ми да те спечеля отново? – личеше си, че не може да повярва. Аз също не можех.
- Да. Имаш любовта ми, но трябва да заслужиш доверието ми. Няма да е лесно, но… може би, след време, отново ще се съберем.
- Благодаря ти. – каза, а аз кимнах. – Е, ще спечелим ли мама отново? – попита Ривър, а тя само се усмихна в знак на отговор.

   Не исках да съжалявам за решението си. Не исках този втори шанс, който се опитвах да му дам, да се окаже поредната ми грешка. Нямаше да мога да го преживея. Ако Хари отново ме нарани, ако ми изневери, никога повече нямаше да ме види. Нито мен, нито децата си. Щях да се погрижа за това.