Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава четиринадесета

Гледната точка на Хари:
   Гривната беше затворена страница, а Денис беше забравила. Не повдигаше темата. И все пак знаех, че трябваше да реша този проблем. Днес. Имах работа, задължения, които не можех да отлагам повече, но да запазя семейството си беше по-важно. Правех всичко възможно Денис да не разбере, а от друга страна… мислех за това да се сдобря с Шанел. Трябваше да се възползвам от случилото се, да приключа с тази връзка, но не мога. Осъзнавам рискът, който поемах. Всеки път, когато се връщах при Шанел, се доближавах с една крачка по-близо до това, да проваля всичко. Не можех да го позволя. Щях да направя всичко по силите си, но Денис никога нямаше да разбере. С или без Шанел, тя няма да разбере за тази моя грешка.
   Първо, трябваше да се отбия при бижутера. Проблемът беше, че до последно не знаех при кого да отида. При този, който ме познава, или при този, който уж е объркал гривната? В крайна сметка, отидох при новия. Отново щях да измисля някаква история. Нямах избор. Качих се в автомобила си и запалих двигателя. Мястото беше на другия край на Лос Анджелис. Нарочно беше по-отдалечено. Внимавах толкова много, а накрая се издъних малко преди финала. И това, ако не беше късмет?
   Когато пристигнах, веднага се огледах. Не исках излишни снимки да попаднат в интернет пространството. Веднага знам какво ще се случи. Ще започнат да спекулират, че съм на път да предложа брак на Денис и няма да се успокоят, докато не изкопчат истината. Влязох в бижутерията и свалих слънчевите си очила, които носих почти непрекъснато.

- Проблем ли има? – мъжът ме попита след като извадих кутията с гривната.
- Не. – поклатих отрицателно глава. – Имам една молба.
- Слушам.
- Ще можеш ли да направиш същата? – отворих и му показах произведението му.
- Да, но защо? – поинтересува се.
- За майка ми. – усмихнах се, а той очевидно разбра, че не е нужно да задава повече въпроси.
- Искаш ли буква отново?
- Да. Нека да е Д. – обясних му, а той записа на един лист. – И… направи я по-хубава. Нека се отличава с нещо. – знам, че трябваше да е същата, но… не го намирах за правилно. Все ще измисля какво да обясня на Денис. Знам само че тя заслужава много повече, отколкото Шанел.
- Не мога да променя моделът. Ако искаш, ще направим нещо изцяло различно? – предложението ми харесваше, но не бях сигурен дали да приема.
- Добре. – съгласих се. – Какво имаш?
- Много хубави, но и скъпи.
- Парите не са проблем.
- Е, ще си избереш ли, или ще ми се довериш?
- Доверявам ти се. Нека е изненада. – казах и му подадох кредитната си карта. – Благодаря. – взех гривната на Шанел и отново я прибрах в джоба си.
- Ще е готова след няколко дни. Ще ти се обадя. – кимнах положително и излязох.
- Мамка му. – промърморих под носа си, след като забелязах нещастникът с фотоапарат, който стоеше на отсрещната улица. – Да ми е честито. – ядосах се, но какво можех да направя? Щеше да е безсмислено.

   Потеглих към апартамента на Шанел. Непрекъснато се взирах в огледалата, опитвайки се да разбера дали ме следят. Понякога се чувствах като престъпник. Не биваше да допускам камери до дома на любовницата ми. Ако това се случи, ако на бял свят излязат мои снимки с нея, свършен съм. Денис ще ме напусне, Джеф ще ми се накара, феновете ми ще ме намразят, всичко ще се обърка. И защо? Защото някои хора нямат свой собствен живот. Кълна се, че ако истината излезе наяве, заради папараци, лично ще убия този, който е пуснал снимките. Ще съсипя и него, и работодателят му.

                           ✴✴✴
- Какво правиш тук? Защо дойде? – както и очаквах, Шанел ме посрещна студено.
- Трябва да поговорим. Може ли да вляза? – пусна ме и затвори вратата.
- И за какво искаш да говорим? Не си ли казахме всичко? Не приключихме ли?
- Не, Шей. Знаеш, че не сме. И сме далеч от това да приключим.
- Тогава защо… - прекъснах я.
- Знаеш, че не мога. Ако можех да го направя, ако имаше как да излъжа, щях. Щях да те взема със себе си, но разбери ме… прекалено е рисковано.
- Знам, но как си мислиш, че се чувствам аз?
- Шанел… говорили сме по този въпрос. Разбрахме се.
- Да, знам. Това е връзка без любов.
- Но ти го караш да изглежда като нещо повече. Защо? – попитах, а тя въздъхна.
- Защото и аз имам чувства. Не искам да съм просто момичето, при което отиваш, когато се нуждаеш от секс. Искам поне да ми обръщаш малко внимание.
- Не го ли правя? Прекарвам с теб повече време, отколкото със семейството си. Осъзнаваш ли това? – знам, че трябваше да се сдобрим, но понякога не можех да се съглася с това, което казваше.
- Не е достатъчно.
- Шанел…
- Какво? Пак ли искаш да се скараме? Давай. Направи го, а след това си върви.
- Добре. Няма да кажа нищо повече. Тръгвам си. – казах и извадих кутията от джоба на якето си. – Това е за теб. – оставих го на масата пред нея, а тя го погледна скептично.
- Какво е?
- Погледни и ще разбереш. – тя взе кутията в ръцете си и я отвори. Определено изглеждаше изненадана, но това беше и целта ми.
- Това… за мен ли е? – кимнах положително. – Защо?
- Не искам да се караме. Искам да знаеш, че си важна за мен. Не те смятам за момичето, което само ме задоволява. И това е доказателството. – казах, а тя се усмихна.
- Съжалявам.
- Аз също. – казах. – Хайде, защо не ти сложим гривната, а след това ще прекараме остатъка от деня заедно, става ли? – тя кимна положително, а аз закопчах верижката около китката й.
- Ами, Денис и…
- Остави Денис сега. Не искам да говорим за нея.
- Добре. – Шанел се съгласи и залепи устните си за моите. – Обещавам, че повече няма да те притискам. Разбирам, че ти е трудно.
- Благодаря. – усмихнах се. – Радвам се, че ме разбираш. Това означава много за мен.

   Беше очевидно, че краят на това, което има между мен и Шанел няма да е днес. Все още се обвинявах за това, което причинявах на Денис, но в момента не мислих за това. Винаги се случваше едно и също. Ядосвам се на себе си, обвинявам се, но когато съм с Шанел, сякаш всичко изчезва. А, след това вината идва и ме смазва. И въпреки това, съм готов да понеса болката още малко. Поне, докато събера силите и желанието да се откажа от любовницата си.