Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава двадесета

Гледната точка на Хари:
   Искрено съжалявах, че бях казал на Шанел за рождения ден. Когато я видях в ресторанта, изтръпнах. Защо беше дошла? Помислих, че всичко ще свърши. Макар и индиректно, всички видяха момичето, с което изневерявам на Денис. Лиъм беше разбрал това. Особено, след като Шанел се представи. Видях, че изражението му се промени. Погледна ме сякаш ме питаше: това ли е тя? Не знаех, че щеше да се появи. Бях ядосан. Защо не можеше да ме разбере? В един момент, осъзнава, че трябва да сме внимателни, а в следващия постъпва изключително неразумно. Какво целеше с тази своя поява? Да посее съмнения у Денис? Е, ако е това, то съм убеден, че е успяла. Откакто Шанел се беше появила, всичко се промени. Никой не я познаваше, а се опитваха да разговарят с нея. Не издържах на това. Да не забравяме и за приятелчето, което беше довела със себе си. Знам, че го направи само за да притесни Денис. Използва страховете й срещу нея. Това беше ужасно подло. Не можех да я разбера. Настоях да си тръгне. Осъзнавам, че се държах грубо, но в онзи миг не можех да се контролирам.
   Нарочно исках да изпратя Шанел. Щях сериозно да си поговоря с нея. Това беше прекалено. С тази постъпка ме изкара извън релси. Замъкнах я извън ресторанта. Не ми пукаше, че някой ни гледа. Знаех, че Денис ни наблюдава, но това, което щях да правя с Шанел, беше далеч от това, което правим на затворени врати. Имаше вероятност отново да съсипя връзката ни, но не ми пукаше. Какви ги вършеше? Как си позволяваше да идва тук и да притеснява семейството ми? Щях да я върна обратно на земята. Мразех, когато някой не спазваше обещанията си. Обеща ми, че няма да прави нищо, което може да ни изложи на риск, но не. Тя отново прояви своеволие и щеше да си понесе последствията.

- Какво правиш тук? Луда ли си? – попитах я, а тя се усмихна. Какво е станало с нея? Да не би за един ден да се е побъркала?
- Исках да те видя. – сви рамене.
- Шанел, какво ти става? Полудя ли? Това е най-глупавата причина, която можеш да ми дадеш. Ако си искала да ме видиш, не можа ли да изчакаш до утре? Появяваш се на рождения ден на сина на Лиъм, който и без това знае за нас. Сега разбра, че съм ти казал и къде ще празнуваме. Защо го правиш? Искаш да ни разкрият ли?
- Не, разбира се. – отрече.
- Тогава по-добре се прибирай. Осъзнаваш ли какво направи в момента? Чакат ме дълги обяснения. Както пред Денис, така и пред приятелите ми. И какво е това? – посочих кучето й. – Откъде го взе?
- От една приятелка. – усмихна се. – Сладко е, нали?
- Да, прекрасно е. Искаш да докараш Денис до нервен срив ли? Какво целеше с това? Знаеш, че се страхува. Не ме лъжи и не ми казвай, че не си го направила нарочно.
- Добре, може би исках малко да я изнервя, но нищо повече.
- Да я изнервиш? Знаеш ли какво може да се случи? Виждал съм какво става. И то не веднъж. Повярвай ми, нямаше да е хубаво.
- Съжалявам. – извини се.
- О, не. Късно е за това. – хванах я за ръката и я задърпах по-настрани, където вече никой не можеше да ни види. – Хайде, тръгвай си. – обратно на това, което трябваше да направи, тя се приближи към мен и постави една бърза целувка върху устните ми. – Прекаляваш. – отблъснах я и се огледах наоколо, за да съм сигурен, че не са ни видели.
- Прощаваш ли ми? – попита ме невинно.
- Просто… тръгвай си. – запътих се обратно към ресторанта, надявайки се, че не съм дал повод за съмнения на никого. И все пак… след присъствието на Шанел сред нас, нищо не беше същото.

                           ✴✴✴
   Опитвах се да избягам от Денис. Занимавах се с Ривър, защото не исках да водим онзи разговор, от който знам, че няма да мога да бягам вечно. Знаех, че рано или късно ще се наложи да обясня всичко. И мисля, че щеше да е по-скоро, отколкото очаквах. Когато се прибрахме, аз се заех с това да преоблека дъщеря си и да я приспя. Знаех, че за Денис това беше странно, но наистина не исках да говоря за Шанел. Не и сега. Разбира се, въпреки желанието си, не успях да се измъкна. Знаех, че трябваше да измисля поредната лъжа, с която да замажа положението. Не исках да лъжа момичето, което обичам, но нямаше да позволя истината да излезе наяве. Щом имах възможност, щях да пазя тази тайна. Ако трябваше щях да измислям купища лъжи, но нямаше да рискувам да загубя Денис.

- Познаваш ли я? – чух глас зад себе си и се обърнах. Денис беше влязла в стаята на Ривър, готова да проведем разговора, от който аз исках да се скрия.
- Да. – отвърнах. Поне за това не исках да я лъжа.
- Откъде? И защо се престори, че не я познаваш? – продължи да задава въпроси.
- Защото… не искам да я познавам. – усмихнах се леко, заради заформящата се подходяща лъжа в съзнанието ми.
- Какво означава това?
- Виж, Шанел е приятелка на сестра ми. Доста луда приятелка. Понякога ми се иска да не я познавам.
- А, как е разбрала, че точно тази вечер ще сме точно в този ресторант?
- Говорих с Джема преди няколко дни. Може би тя й е казала и Шанел се изръси.
- Изръси се просто така?
- Казах ти, доста е смахната. – надявах се, че Денис ще ми повярва. Рядко поставя доверието си към мен под въпрос и се надявах, че и сега няма да го направи.
- И не я познаваш от никъде другаде? – предполагам, че в момента мисли именно за това дали има възможност да й изневерявам.
- Разбира се, че не. Откъде другаде да я познавам? – усмихнах се. – Защо питаш?
- Просто ми е любопитно, това е.
- Сигурна ли си? – поставих Ривър, която вече беше заспала в креватчето и насочих вниманието си към Денис. – Или може би малко ревнуваш? – подсмихнах се.
- Не е вярно. – отрече.
- Не, изобщо. Знаеш, че виждам само теб, нали? – увих ръцете си около кръста й и я придърпах до себе си. – Обичам те и не искам да се съмняваш в това.
- Аз не се съмнявам, просто… - прекъснах я.
- Просто ме ревнуваш от всичко, което се движи.
- Млъкни. – каза, а аз се засмях.
- Хайде, по-добре да си лягаме. – хванах ръката й. – Беше тежка нощ. – изгасих лампата в стаята на Ривър и затворих вратата след нас.

   Не ми харесваше, че трябва непрекъснато да лъжа Денис, но това беше цената, която плащах, за да не я загубя. И предпочитам да я плащам, отколкото да позволя на семейството си да ме остави. Това вече е нещо, което не бих имал силите да превъзмогна.