Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава двадесет и девета

Гледната точка на Хари:
   Исках да си върна Денис повече от всичко. Липсваше ми. Трябваше да бъде до мен. Как ще живея с мисълта, че не иска да ме вижда? Как ще се справя с болката от думите, които беше изрекла в болницата? Как ще понеса това да гледам Теодор до нея? Този нещастник беше виновен. Съсипа всичко. Унищожи го. Знаех, че той е показал онези снимки на Денис. Видях статията в списанието им. Видях неговото име, изписано отдолу. Исках да го убия. И щях да го направя, но Денис разчиташе на него. Не исках да я разочаровам за пореден път. Опитвах се да се сдържам. Ако го пребия, момичето, което обичам няма да ме погледне. Ще ме намрази още повече. И минималният шанс, който все още имах с нея, щеше да си отиде. Щеше да отнеме Ривър от мен. Нямаше да ми позволи да виждам нито нея, нито второто ни дете. Не можех да повярвам на това, че тя беше бременна. Беше неочаквано, но вече съм свикнал. Бях готов да зарежа всичко, стига да успея да задържа семейството си. Ще се откажа от каквото трябва, но щях да бъда с тях. За жалост, беше късно. Връзката ми с Шанел се превърна в публично достояние. Всички ни обсъждаха. Собствените ми приятели, ме мразеха. Мислеха, че съм полудял, за да изневерявам на Денис. Единственият, който остана беше Лиъм. Може би, защото вече знаеше за Шанел. Говорих с него. Разказах му всичко. И този път беше прав за едно. Беше време да сложа край. Наистина ще го направя. Ще се отърва от аферата, която провали животът ми, а след това ще се боря за Денис. Ще тичам след нея. Ще направя всичко необходимо, за да си я върна. Ще падна на колене, ако трябва. Искам само отново да я усещам до себе си.
   Пътувах към апартамента на Шанел. Знам, че ще е трудно да я оставя. Особено за нея. Чувствата, които изпитваше спрямо мен, бяха очевидни. Забелязах го отдавна, но никога не повдигнах темата. Оглеждах се наоколо с надеждата, че няма журналисти, които ме следят. Не исках да ме заловят пред дома на бъдещата ми бивша любовница и да опропастят всичко. Ако се издъня, с мен е свършено. Ако направя и най-малката грешка, макар и неволно, Денис ще се откаже от мен завинаги. Все още виждах в очите й, че ме обича. Не може да изтрие любовта, която изпитва към мен, толкова бързо. Невъзможно е.
   Промъкнах се незабелязано в сградата и се отправих към входната врата на Шанел. Позвъних на звънеца и се молех, че ще е у дома. Разговорът не търпеше отлагане.

- Хари, радвам се да те видя. – усмихна се, когато отвори вратата и ме видя.
- Може ли да вляза?
- Разбира се. Защо си тук?
- Трябва да поговорим. – започнах. – Шанел…
- Виж, знам, че ти е трудно заради това с Денис. – прекъсна ме. – Ще имаш второ дете от нея, но това няма да попречи на връзката ни.
- Какво? – тя чуваше ли се? Нима не се досещаше за това, че бях на път да прекратя отношенията ни?
- Да. Ще се справим и с това. – увери ме.
- Шанел, не мисля, че ме разбираш. Не съм дошъл за това.
- А, за какво?
- Приключваме. – казах, а усмивката й посърна. – Не искам да се срещаме повече.
- Не можеш да го направиш. Не можеш. Мислех, че… че си започнал да изпитваш някакви чувства към мен. – знаех си, че ще стигнем дотук.
- Съжалявам, но това не е вярно. Знаеш, че обичам Денис. А, тя разбра за нас и в момента ме мрази. За Бога, бременна е с второто ми дете. Трябваше да съм до нея, но заради грешката, която допуснах с теб, съм наказан с това, че не мога дори да говоря с нея.
- Шегуваш се, нали? Не можеш да ми го причиниш, Хари.
- Шанел, това е краят. Много съжалявам. Да, позабавлявахме се, но нещата отидоха твърде далеч. Не мога повече. Не мога да погреба семейството си и жената, в която съм влюбен, за да бъда с теб. Не съм способен на това.
- И никога повече няма да се видим? – видях сълзите, които започнаха да се стичат от очите й.
- Казах ти, че това между нас, няма да прерасне в нещо повече. Още в началото, те предупредих, че не мога да обичам друга, освен Денис. Извинявай, ако съм те подвел.
- Хари, ти си полудял. Хайде, забрави за Денис и да бъдем заедно. Тя няма да може да ти прости, но няма да си сам. Аз ще бъда до теб.
- Шанел, говориш пълни глупости. Не задълбавай. Не създавай излишни драми. Време е да се разделим. Надявам се, че някой ден ще срещнеш правилният човек за теб. – усмихнах се леко.
- Значи „сбогом”, така ли?
- Така. – кимнах и се запътих към вратата. – Радвам се, че те познавах. – напуснах апартамента.

                            ✴✴✴
   Тишината в имението щеше да ме подлуди. Вече не чувах гласа на Денис. Ривър също не беше тук. И двете ми липсваха ужасно много. Не мога да повярвам, че са си отишли. Когато видях, че дрехите на Денис вече не са тук, осъзнах, че всичко е много по-сложно, отколкото изглеждаше. Нещата на дъщеря ми също не бяха в стаята й. Не беше останало нищо, освен мебелите. Не пропуснах да забележа и това, което беше оставено върху леглото в спалнята. Денис беше оставила всичко, което някога й бях подарил. Колието от рождения й ден преди няколко години, гривната, ключовете за автомобила и всичко останало. Дори дрехите, които съм платил, бяха прилежно сгънати и оставени на една страна.
   Изведнъж цялата ми мъка, се превърна в гняв. Исках да изпотроша всичко. Исках да съборя цялата къща, която ми напомняше на нея. Изправих се от мястото, където седях и слязох във всекидневната. Извадих скъпата бутилка с уиски, която пазех за специални поводи и си взех една чаша. Знам, че това да притъпяваш чувствата си с алкохол, беше глупост. Трябваше да се помъча да си върна Денис. Във всяка една минута, в която дишах, трябваше да се опитвам да се свържа с нея. Просто не разполагах със силите за това точно сега.