Неутрална гледна точка:
Датата бе четиринадесети юли. Годината 2020. Дъщерята на Хари и Денис – Ривър, навършваше две годинки. Беше организирано грандиозно празненство. Все пак, това беше първият по-осезаем рожден ден за момиченцето. От няколко месеца, Ривър беше горда и грижовна по-голяма сестра. За радост на двамата родители, отново се бяха сдобили с дъщеря. Родена на девети ноември, 2019 година. Кръстиха я Лейк Маргарет Стайлс. Хари предложи името. Имаха Ривър, защо да нямат и Лейк? Семейството им беше перфектно. По-щастливо от всякога. Родителите на Денис също простиха на Хари, а баща й – Калъм се смили над него и не го уби, както заплашваше. Все пак не желаеше да остава двете си внучки без татко. Хари отново успя да спечели доверието на момичето, което обичаше. Двамата сключиха брак през април и сега Денис официално носеше фамилията му. Наскоро беше приела роля за втория си филм. Беше екшън и беше получила главната героиня. Хари беше изключително щастлив от факта, че съпругата му нямаше да се целува с никого. Той постигна още по-голям успех в кариерата си. Албумът му се хареса изключително много. Беше разпродал хиляди копия и беше обрал всички награди. С Денис се бяха преместили в по-спокоен район на Лос Анджелис. Имаха още по-голям дом, но поне винаги беше пълен. Не само с децата, а и с приятелите им. Теса и Ник се бяха сгодили. Синовете на Луи и Лиъм растяха, а Найл най-сетне намери момичето, което беше чакал толкова дълго. Кари беше изключително мила и всички я харесваха. За най-огромна изненада Зейн беше приключил с манекенките. В момента имаше стабилна връзка с… Аби. Двамата много се обичаха и Зейн правеше всичко за нея. Понякога даже тя започваше да се чувства неудобно. Най-важното бе, че успя да спечели прошката и доверието на Хари и Денис и те вече я възприемаха като част от голямото им и задружно семейство.
Шанел беше в затвора. За дълго. Беше жалко. Красиво момиче, а с грозно сърце. Хари избра правилното решение да не се влюбва в нея.
Двамата главни герои в тази любовна история, никога повече не се нараниха. Познаваха се много добре, знаеха слабите си места и бракът им беше изпълнен с хармония. Не се караха. Изобщо. Приятелите им намираха това за странно, но те се гордееха с постижението си. Те взаимно откриха щастието си в лицето на другия. И знаеха, че никога няма да го пуснат.Благодаря на всички, които продледиха историята на Денис и Хари. Както в Woman, така и тук.
Краят на Never Let You Go настъпи, но предстои нещо ново. Ако Ви хареса резюмето, което може да прочетете по-долу, моля да гласувате, или да напишете коментар, на който просто да пише Да. Надявам се да Ви хареса!Първата любов… това е най-прекрасното усещане, което ще помниш през целият си живот. Да, тази любов, може да има финал, изпълнен с щастие, но… може да бъде и трагична. Може да доведе до раздяла. Да омраза. До болка. А, това е нещото, от което всички се страхуват.
Връзките са сложни. Любовта е съпътствана с препятствия. И все пак…, когато живееш в онзи свят, наречен „Шоубизнес”, сякаш всичко е много по-трудно.
Ясмин Родригес. Момиче на двадесет и три. Примерът за това. Изживяла първата си любов, но с трагичен завършек. Раздели, събирания, безбройни шансове и огорчения. Нищо не е помогнало. Нищо не е успяло да спаси бурната връзка, която е водила с една от най-големите музикални звезди – Хари Стайлс. Всичко се проваля, когато Хейли Фишър се появява. Една… стара причина за раздяла. Уж грешка от миналото. Неочакваният и внезапен годеж между нея и Хари съсипва Ясмин.
Във всеки мрачен тунел, винаги има светлина. А, светлината на Ясмин… е друга огромна звезда. Малума. Колумбийският изпълнител навлиза в живота й, помагайки й да разбере, че понякога ревността, върши по-добра работа от всичко останало.
Защото… само Игрите на ревност могат отново да разпалят погубена любов.
YOU ARE READING
Never Let You Go(BG Fanfiction)
FanficХари обичаше Денис повече от всичко друго в живота си. Тя беше майка на детето му и неговата единствена истинска любов. Знаеше, че би дал и животът си за нея. Изминаха четири месеца, откакто допусна най-голямата грешка в живота си. По-лошото беше, ч...