Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава деветнадесета

Гледната точка на Денис:
   Радвам се, че се прибрах у дома. Всичко беше безсмислено. Защо с Хари да разваляме отношенията си? Не си заслужаваше. Не и за подобно нещо.
   Още, когато прекрачих прага на имението, усетих нещо необичайно. Не можех да го обясня, но имах усещането, че някой е бил тук. Из цялата къща се носеше аромат на непознат, скъп, женски парфюм. И все пак знаех, че това беше невъзможно. Хари беше прекарал два дни в грижи за Ривър. Едва ли е успял да намери време, за да ми изневери, нали? Освен това, с кого би го направил? Откакто сме заедно, откакто връзката ни е още по-сериозна, откакто имаме дете, около него няма момичета. Не защото не го намират за привлекателен, а защото той ги отблъсква. Имах му доверие. Знаех, че не би ми го причинил. Обича ме. Защо би искал да ме нарани? Или може би аз бях твърде сляпа.

                           ✴✴✴
   Днес беше специален ден. От две години, датата двадесет и втори март беше изключително важна за Хари. А, откакто излизам с него и за мен. Синът на Лиъм имаше рожден ден. Също, както миналата година, родителите му организираха вечеря, на която всички присъствахме. Под всички, имам предвид момчетата и наши общи приятели. Наистина беше много забавно. Синът на Луи вече се познаваше с Беър. Обожаваха да си играят заедно. Сега, щяха да се запознаят и с Ривър. Тя все още беше много малка, но щях да им позволя да я позанимават. Все пак никога не бих отказала помощ.
   Празненството започваше в осем. Вече беше седем и половина. Ако движението беше натоварено, щяхме да закъснеем. Причината беше в Ривър, която упорито отказваше да бъде облечена в розово. Беше на осем месеца, а вече беше разглезена и с претенции. И вината бе в любящия й баща. Разбира се, Хари намери това за забавление, но на мен изобщо не ми беше смешно.
   Когато най-сетне пристигнахме пред ресторанта, последваха още няколко минути, през които трябваше да се погрижим за количката. Естествено, в такива моменти, с Хари се изнервяхме взаимно. Аз му казвах да направи едно нещо, а той вършеше съвсем друго. За щастие, се справихме и с това. Времето в Лос Анджелис винаги беше по-топло, така че не се изненадах, когато установих, че всички са в градината на ресторанта. Липсвахме само ние.

- Помислихме, че няма да дойдете. – Лиъм ни посрещна.
- Съжалявам. Имахме проблеми с Ривър. – прегърна ме. – Къде е рожденикът?
- Тича наоколо с Найл. – засмя се. – Здравей, Хари. – поздравиха се.
- Дано му хареса. – подаде му подаръка.
- Сигурен съм. – усмихна се. – Как е малката принцеса? – извади Ривър от количката и я гушна.
- Глези се. – отговорих и оправих роклята, с която я бях облякла.
- Разбира се, че ще го прави. Нали е моя кръщелница? Хайде, заповядайте.