Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава тридесет и пета

Гледната точка на Хари:
   Денят бе специален. Ривър ставаше на десет месеца, а първата песен от новия ми албум, вече се разпространяваше. Надявах се, че ще се хареса. Беше любимата ми. Разбира се, както и останалите, беше посветена на Денис. Определено бях заменил някои песни. В предишния вариант, всичко беше изпълнено с любов и романтика, а в новия – разказвах за Шанел и трудностите, които се появиха във връзката ми от това. Естествено, всичко беше скрито под формата на метафори и други изразни средства, но съм сигурен, че ще успеят да разгадаят посланието. Все пак музиката беше за това.
   Бях щастлив. Всичко между мен и Денис започваше да се нарежда. Тя прие грешката ми. Разбра, че я обичам. Знам, че все още не ми е простила, но не спирах да се надявам. Особено след онази целувка. Нуждаех се от нея. Бях благодарен, че тя не ме отблъсна, че не ме изгони. Това ми показа, че все още имам шанс да си я върна. Благодарение на Ривър също. Ако не е тя да ни сближава, може би никога нямаше да се доближа до Денис отново. Обичах семейството си. Молех се, че докато се роди новото ни попълнение, вече ще бъдем заедно, както преди. Нямах търпение да видя второто си дете. Вълнувах се. Сякаш ще ставам татко за първи път. Спомням си всички трепети покрай Ривър, докато мисля за бебето. Не съм говорил с Денис за темата относно пола на бебето. Дали искаше момиченце, или момченце? Аз отново бих се зарадвал, ако имам дъщеря. Имам идея за прекрасно име, с което можем да я кръстим, но предполагам, че това са неща, които ще обсъдим на по-късен етап.
   Заради песента и предстоящият албум, бях изключително зает. Интервютата и студиото се превърнаха в дом за мен. Най-вече през последната седмица. Обикалях из града. Застоявах се рядко у дома, но все още отдавах всяка свободна минута на Денис и дъщеря си. Те заслужаваха вниманието ми повече от всичко останало. Копнеех за деня, в който ще се върнат при мен, в имението, където беше техният дом. Не съм променил абсолютно нищо. Освен спалнята. Исках да премахна леглото и всичко друго, което ми напомняше за това, че съм чукал Шанел тук. Това беше единствената стая, в която ароматът на Денис вече липсваше. Затова и спях във всекидневната на дивана. Исках да вляза в тази спалня и да спя в това легло само и единствено с нея. Когато се прибере.
   За щастие, днес имах малко свободно време. Песента беше в интернет пространството и всички ще изчакат мненията, преди да ме помолят да коментирам нещо за нея. Отбих се при Денис. Вярно, че беше вторник, но исках да се реванширам за събота. Помогнах й за храненото и приспиването на Ривър, а след това споделихме още една целувка. Единственото, което чаках, бе да чуя това, че ме обича. Исках отново да чуя тези думи от устата й, а след това да си я върна у дома.
   Когато се прибрах, си приготвих обяд. Дори не ям вкъщи. Прибирах се само за да се наспя, изкъпя и преоблека. Днес, щях да се насладя на почивката си. При това, пълноценно. Нищо не можеше да провали настроението ми. Албумът беше завършен, любимото ми момиче започваше да възвръща чувствата си към мен, а дъщеря ми растеше с всеки изминал ден, заедно с бъдещото си братче или сестричка. Не мисля, че светът може да стане по-хубав.
   За жалост, бях прав. Светът не стана по-хубав. Даже точно обратното. На вратата се позвъни. Въодушевен от това, че може би е Денис, отидох да отворя. Разочаровах се, когато видях... не Аби, а Шанел на прага си. Какво правеше тук? Искаше да навлече още проблеми и на двама ни ли?

- Защо си тук? – попитах, а тя се усмихна. Не каза нищо, не отговори, а просто влезе.
- Студено посрещане. – констатира. – Не съм го очаквала. Връзката ни беше гореща. – приближи се към мен, но аз я отблъснах. Не я исках близо до себе си.
- Шанел, върви си. Това между нас приключи. Край. Правя всичко възможно да си върна Денис. Не искам спънки.
- О, ти още опитваш? Аз прочетох друго. Според някои медии, вече си успял да го постигнеш.
- И да съм го постигнал, това между мен и теб няма да се промени. Приключих с теб. Като цяло приключих с любовниците. Искам единствено момичето и децата си. – надявах се, че ще прояви разбиране и ще си тръгне. Не исках да виждам лошата страна у нея точно сега.
- Ами, ако отида при някой журналист и му разкажа за разговора ни. Този, който водим сега. Но… да кажем, че го изкривя през своята перспектива. А, знаеш, че имам голямо въображение, нали? – намигна ми.
- Не можеш да го направиш. Шанел, не бъди лоша, моля те. Разбери ме. Искам да бъда със семейството си. Съжалявам. Съжалявам, че не успях да се влюбя в теб, но… Денис е незаменима. Не мога. Сърцето ми принадлежи само и единствено на нея.
- А, моите чувства? Не ти ли пука за мен? Тези четири месеца нищо ли не значат за теб? – подозирах, че съм я наранил, но я предупредих. Още в началото й обясних, че никога няма да мога да изпитвам нещо към друга.
- Шанел, умолявам те. Бъди такава, каквото знам, че си. Добра, мила, проявяваща разбиране. Не съсипвай отношенията ми с Денис. Ако поне малко си ме обичала или ме обичаш, не отнемай щастието ми. Защото няма да си ме върнеш по-лесно.
- Но… имам шанс да го направя, така ли? – усмихна се.
- Нямах това предвид. Шанел… върви си. Ще помня преживяното цял живот, повярвай ми. И макар, че нараних Денис и разбих сърцето й, никога няма да си помисля нещо лошо за теб. – уверих я.
- Хари… - започна. – Денис живее в собствен апартамент, нали? – попита изневиделица.
- Да. Защо?
- Случайно, ама напълно случайно, се сдобих с адреса. – изрече, а аз се вцепених. Какво означава това? – Не би искал да се случи нещо лошо на любимата ти, нали?
- Ти… заплашваш ли ме? – е, може би добрите ми чувства към нея, току-що се изпариха.
- Приемай го, както искаш. – сви рамене.
- Виж, ако нещо се случи на Денис, ако направиш нещо на дъщеря ми, или навредиш на нероденото ми бебе, кълна се, че ще забравя всичко и ще те накарам да съжаляваш. Няма да видиш бял ден, ако извършиш някоя глупост. Чуваш ли!? – осъзнах, че може би я провокирах, но бях ядосан.
- Добре, успокой се. – засмя се. – Шегувах се.
- Изчезвай! – хванах я над лакътя и я задърпах към изхода. – Не искам да те виждам повече. Невероятно чувство за хумор имаш. – казах и треснах вратата. В този момент, кръвта ми кипваше. Никой не можеше да говори за Денис и за това, че може да я нарани. Особено сега, когато е бременна. Щях да се изправя срещу всеки, който дръзне да й причини зло. Щях да го закопая под земята. А, за Шанел и окото ми нямаше да мигне.