Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава двадесет и първа

Гледната точка на Хари:
   Когато мисля, че съм се справил с даден проблем, винаги се появява друг. Още не съм преглътнал единият, а пред мен се изправя втори. Все още не можех да приема случилото се през последните няколко дни. Първо, Аби узна, че имам любовница, а после Шанел се появи на рождения ден на Беър. Само за няколко минути беше успяла да провали цялата вечер и да накара Денис да се съмнява в мен. Не исках да я виждам. Беше постъпила ужасно. Определено ще ми трябва малко време, за да се успокоя. Не искам да развалям отношенията си с нея, но не мога да забравя намерението, с което беше дошла.
   Сутринта беше изключително спокойна. Имах твърде много работа в студиото, но реших, че ще отида малко по-късно. Притеснявах се, че Шанел отново може да се появи неочаквано. Ако това се случи, съм почти сигурен, че ще ми е трудно да се измъкна. Ако Денис не разбере преди това, разбира се. За жалост, нямах късмет. Кошмарите ми се сбъднаха, но в много по-лош вариант. Когато Аби прекрачи прага на дома ми, бях на път да се откажа. Преведох й парите. Защо беше дошла? Ами, ако беше размислила? Ако е тук, за да разкаже всичко на Денис? Ще се побъркам. Може би не бях способен да се справя и с двете неща едновременно.
   Щях да тръгвам, когато Аби пожела да говори с Денис. Набързо промених плановете си, защото трябваше да остана. Трябваше да чуя за какво ще си говорят. Ако темата за Шанел се повдигне, ще се наложи да се намеся. Няма позволя на това момиче, което и без това харчи моите пари, да провали семейството ми.

- Аби, какво правиш тук? – Денис също беше изненадана. Не се бяха виждали от година, а може и повече.
- Исках да поговорим. – усмихна се. – Може ли да вляза?
- Разбира се. – двете отидоха във всекидневната и се настаниха на дивана, докато аз като някое малко дете подслушвах зад стената, която делеше кухнята. – Е, какво има?
- Знам, че е малко късно за това, но съм тук, за да ти се извиня. – Аби започна, а аз останах учуден от думите й. Да се извини? Тя? Това трябва да се отбележи. – Сега осъзнавам, че наистина преди време, когато връзката ти с Хари започна, се държах отвратително. Ти винаги си била моя приятелка, а в онези моменти, аз не се държах като такава. Съжалявам.
- Добре, няма проблем. Всичко е в миналото.
- Потърсих те, защото имам нужда от приятел точно сега. А, за толкова много време, не се намери друг човек, който да те замести.
- Какво се е случило? – Денис, както винаги беше загрижена. Никога нямаше да забрави проблемите си с Аби, но щеше да й прости. Тя си беше такава. Беше готова да помогне на всекиго.
- Уволниха ме.
- Господи, това е ужасно. Много съжалявам. Защо?
- Имах връзка със сина на режисьора. – призна си, а аз отново бях като втрещен. – Това не му се хареса и ме изгони.
- А, приятелят ти? Не се ли застъпи за теб?
- Направи го, но нямаше ефект. В крайна сметка, се разделихме. Той не искаше да застава срещу баща си.
- Съжалявам. Останала си без работа и с разбито сърце. Това е ужасно, наистина. Мога ли да ти помогна с нещо? – Денис я попита. Вече знаех, че тук Аби щеше да поиска нещо.
- Чудех се, дали ще можеш да ми помогнеш да си намеря работа в нашия бранш?
- Аби, много бих искала, но нямам никакви връзки. Откакто Ривър се роди, не съм се занимавала с кино. Бих искала, но на този етап нямам време. Не познавам никого, който може да те уреди някъде, но ако искаш ще разговарям с Хари. Може той да помогне.
- Не, няма нужда. – правилно решение. Не стига, че разполагаш с мои пари, ами и работа ще искаш да ти намеря. – Той къде е?
- Нямам представа. – Денис отговори, а аз прецених, че е подходящо време да изляза от скривалището си. – А, ето го.
- Аби? Какво правиш тук? – скръстих ръцете си, а тя се усмихна.
- Исках да се извиня на Денис за всичко, което казах и направих в миналото. Радвам се, че тя успя да ми прости.
- Да, това не е нещо ново за нея. – седнах до Денис.
- Уволнили са я, защото се е влюбила. Не е ли ужасно?
- Така е. – кимнах положително. – Да ти помогнем?
- И аз я питах, но тя отказа. – Денис отговори вместо нея.

   Наистина започвах да си мисля, че зад посещението на Аби се криеше нещо друго. Може би беше тук, за да ми поиска още пари? Или се опитваше методично и бавно да се сприятели с Денис, за да може да по-късно отново да застане срещу нея. И то, използвайки това, което знае за мен. Вариантите бяха много, но определено не вярвах на това, че тя е тук, за да потърси прошка и съчувствие. Сигурен съм, че имаше нещо, което премълчаваше.

- Аби, искаш ли нещо?
- Вода, ако може. – Денис кимна и отиде до кухнята, а аз насочих вниманието си към бившата най-добра приятелка.
- Сериозно ли? – попитах я. – За какво си тук? Още пари ли искаш? – прошепнах тихо.
- Не, разбира се. Казах ти, че успя да купиш мълчанието ми. Няма да кажа на любимата ти за русата курва, с която спиш, не се притеснявай. – усмихна се.
- И си тук само защото имаш нужда от приятел, така ли?
- Какво лошо има в това? А, и исках да видя бебето. Виждала съм я само на снимки.
- Чуй ме, ако кажеш нещо на Денис, света ще ти отеснее, разбра ли?
- Спокойно. Няма да кажа. – увери ме. – Не съм чак толкова зла. Освен това, Денис малко или много е моя приятелка. Не бих искала да я видя огорчена само защото ти не можеш да контролираш либидото си. – усмихна се.
- Аби… - започнах, но бях принуден да спра, защото Денис се върна.
- Ти нямаше ли да ходиш в студиото? – попита ме.
- Да, ще тръгвам. – изправих се от мястото си. – Ще се видим довечера. Ако има нещо, ми се обади. – тя кимна положително, а аз целунах челото й и се запътих към вратата. - Довиждане, Аби. – извиках и излязох.

   Надявах се, че беше откровена. Надявах се, че в нея има поне малко доброта и няма да каже на Денис за мен и Шанел. Това беше всичко, което исках. Осъзнавам, че вече кръга се стесняваше. Никой не знаеше за връзката ми, а сега вече имаше двама души, които бяха наясно с тази тайна. Лиъм и Аби. Трябваше да проумея, че всичко това бяха знаци. Намеци, които ми показваха, че нямаше да успея да крия Шанел още дълго време.