Never Let You Go(BG Fanfiction)

Глава тридесет и шеста

Гледната точка на Денис:
   Шок. Паника. Страх. Това бяха само някои от чувствата, които изпитвах в този момент. Това не беше реално. Не може да бъде истина. Не се случваше. Това беше сън. И аз щях да се събудя от него.
   За жалост, това не беше вярно. Пистолетът продължаваше да бъде насочен към мен, карайки ме да осъзная това, че можех да загубя животът си за част от секундата. А, денят започна сравнително нормално.

   Имах прекрасна сутрин. Усещах, че всичко между и мен и Хари започваше да се подрежда. Проблемите ни оставаха зад нас. Не можех да го забравя. Знаех, че това е невъзможно. Не и когато беше толкова близо до мен и Ривър.
   Днес беше петък. Това беше денят, който бях посветила на почивка. Прекарвах го у дома, заедно с детето. Знаех, че другата седмица, трябваше да посетя лекарят си. Бях бременна и не биваше да го пренебрегвам. Трябваше да съм убедена, че всичко с бебето е наред. Бях в третия месец, но вече нямах търпение да разбера дали ще е момиче, или момче, но ще се наложи да почакам още известно време. Утре очаквах, че Хари отново ще ни посети. Правеше го всяка събота. Разбира се, може и да е зает, заради новата песен. Следях развитието в интернет и определено се радвах на успеха, който жънеше.
   Ривър беше решила да е изключително послушна днес. Играеше си и ме остави да приготвя обяд. Вече беше голяма и от четири месеца приемаше други видове храни, освен мляко. Знам, че се продаваха във всеки един магазин, но имах прекалено свободно време. Затова бях решила, че сама ще приготвям храната. А, и обичах да готвя. За съжаление, ме прекъснаха. На вратата се позвъни. Оставих всичко, което правих и отидох да отворя. Може би беше Хари или някой съсед, който се нуждаеше от нещо.
   Не беше нищо от това, което мислих. Изплаших се, когато видях огнестрелното оръжие, насочено към мен. Веднага разпознах момичето, което го държеше. Шанел. Никога не бих сбъркала лицето на тази, която целуваше Хари пред ресторанта, вечерта на двадесети и втори март.

- Влизай. – направи ми знак, а аз изпълних нареждането. Не исках излишни проблеми. Шанел ме последва и леко бутна вратата с крак. – Там. – посочи всекидневната. Какво се случваше, по дяволите? Полудяла ли е?

   Изминаха минути. Никоя от нас не говореше. Тя просто стоеше, насочила пистолет към мен, а аз стоях вцепенена.

- Шанел, какво правиш? – осмелих се да говоря.
- Млъкни! – извика. – Не искам да чувам гласа ти. Не ме предизвиквай. Ще натисна спусъка без да искам. А, все още е рано да умреш. Първо, ще си поговорим. – обясни.
- За какво? – попитах.
- Не се опитвай да водиш разговора. Аз съм тази с оръжието. – примирих се с положението си я оставих да говори. – Трябваше просто да се откажеш.
- Да се откажа? От какво?
- От Хари. – каза, а аз не се учудих, че това ще бъде главната тема. – Когато разбра за нас, трябваше да си тръгнеш. Да се махнеш от тук. Да си вземеш детето и да се върнеш в Бирмингам. Беше ужасно лесно. Но ти… ти не го направи.
- Не аз, Хари беше този, който не искаше да се откаже. Нямаш право да ме наказваш само защото аз съм тази, която той обича.
- Денис… предупредих те. Не ме предизвиквай. Ще убия теб и това нещо, което е в корема ти. – заплаши ме.
- Не ме е страх от теб. – е, може би излъгах. Малко си ме беше страх. Добре, ще убие мен, но бебето… щях да изляза от гроба и да я довърша.
- Хари, трябваше да се влюби в мен. Аз му давах всичко, от което се нуждаеше, а ти… ти беше просто майката на детето му, при която живееше. Историята не трябваше да завърши по този начин.
- Знаеш ли, Шанел... той ми изневеряваше с теб, не защото си по-добра от мен, а защото не беше достатъчно добра да заемеш моето място.
- Какви ги говориш?
- Истината. Никога нямаше да заемеш моето място в сърцето му. Независимо от това дали си бях тръгнала, или не. Но… Хари, колкото и да ме беше наранил, нямаше да си отида от тук. Обичах го преди теб, и ще го обичам след теб. Ти и аферата, която си водила с него, не успяхте да заличите чувствата ми.
- Ти си луда. – каза, а аз се усмихнах.
- Не. – отрекох. – Аз съм бившата и бъдещата. А, ти? Ти беше поредната и резервната. Знам, че Хари допусна грешка с теб, но ще му простя. Това, което ние имаме е много повече от това, което ти някога си имала с него. Сигурно адски те боли да чуваш истината, нали?
- Наистина ще те убия.
- И мислиш, че по този начин ще си върнеш Хари? Съжалявам, но ако ме убиеш, ще завършиш в затвора. А, той ще те намрази. Защо не свалиш пистолета? Тръгни си мирно и кротко от тук, разкарай се от живота ни и обещавам, че няма да кажа на никого за това. – надявах се, че ще се съгласи. Щеше да извърши някоя глупост и след това ще съжалява цял живот.
- Не. Няма да стане. Няма да си тръгна от тук, докато не видя тялото ти да лежи на пода, облято в кръв. – усмихна се. – Ще умреш. Днес. Обещавам ти.