The Robbers/ Крадците ( I )

Седма глава - Разказът

Измина време, докато най-накрая се чух с майка си. Звучеше притеснена и учудена, когато разбра, че съм далеч от дома. Разбира се, първото нещо, което й хрумна беше да ми дойде на гости. Умът ми бе пълна каша и бях в безизходица; не можех да я вкарам в дома на престъпници. По този начин рискувах: първо, да ги издаде в полицията и второ, да получи сърдечен удар. Отлагах до последно този разговор като й казвах, че имам работа и че съм заета, но в един момент плана ми не проработи. Беше на път да се усети, че има нещо грешно, когато Ник връхлетя в стаята, сякаш бе чул умствените ми молитви към Бог, които гласяха да се появи някого или нещо, което да ми помогне да се справя със ситуацията.

„С кого говориш?" - прошепна, за да не бъде чут.

„Майка ми" - отвърнах само с устни.

Той сбърчи вежди, а лицето му придоби притеснено изражение.

„Какво иска пък тя?!" - изсъска.

„Да дойде тук" - казах. - „Нямам си на идея какво да й кажа."

Замисли се за няколко минути докато аз водех незаинтересован разговор с майка си. От време на време казвах „да" и се съгласявах с нея. Разбира се, не я слушах. Умът ми беше зает от нещо по-важно.

„Покани я. Ще измисля нещо." - рече и излезе от стаята, оставяйки ме напълно объркана.

Изпълних заръката му. Поканих майка си на вечеря в дома на Никълъс, разкривайки прикритието му пред човек, който не трябваше да разбира какво се случва и защо. Стресирах се непрекъснато, изплашена, че щеше да разбере нещо, което не трябва и щеше да разкрие прикритието ни. Но в същото време вярвах на Ник, който изглеждаше така сякаш знае какво прави. Реших един единствен път да му се доверя и му позволих да ми казва какво да правя, само и само, за да се измъкнем невредими от ситуацията. Все пак бе координирал въоражен грабеж на банка; би трябвало да се справи със скромната ми майка.

Мама се съгласи с предложението ми без дори да се замисля. Нямах си на идея как щеше да дойде до Уинчестър от Лондон и как Ник щеше да успее да скрие истинската си самоличност, но се надявах планът му да бъде успешен.

Разбрахме се да дойде на другата вечер и нетърпеливо затворих. Запътих се към долната част на сградата, в която от известно време живеех, когато чух познат, но неприятен за мен глас. От горният етаж се виждаше входната врата, макар и едва-едва. Забелязах мъжествената фигура на Ник, който разпалено разговаряше с някого. Реших да не се намесвам, поне засега, заради което се заслушах в разговора им.