The Robbers/ Крадците ( I )

Четвърта глава - Сестрата

Останалата част от вечерта прекарах в размисли; зеленоокият така и не се върна. През цялото време трепетно очаквах появата му, внимателно се ослушвах за звука на стъпките му, но той не се появи цяла вечер. Въртях се в леглото, завивах се през глава и слагах възглавницата върху ушите си в опити да заглуша „гласовете" в ума си, но нищо не ми помагаше. Когато най-накрая тялото ми се предаде на умората, слънцето изгряваше. Забелязах няколко бледорозови черти, примесени с ноемврийската мъгла. Великолепният пейзаж изглеждаше като изваден от творбата на някой изключително талантлив художник. Обичах изкуството.

Едва в онзи момент осъзнах, че не се намирахме в Лондон.

На другата сутрин се събудих от ароматният мирис на кафе. Слънцето отдавна бе изгряло, а от красивият изгрев нямаше и помен. Единственото, което се виждаше през големият прозорец беше гористата околност – жълточервени дървета се простираха докъдето ми стигаше окото. Умствено си заръчах да попитам Ник къде се намираме, когато го видя.

Доближих се до омразната махагонова врата, сложих ръка на металната дръжка и затаих дъх за няколко секунди преди да я натисна. За мое учудване, вратата беше отключена и се отвори. Връхлетя ме внезапен прилив на адреналин и бързо слязох по познатите метални стълби, следвайки мириса на кафето.

Озовах се във всекидневната с пробитият диван, но този път телевизора работеше. Около ниска стъклена маса бяха насядали Макс, Ник и Сам, а миг по-късно се появи и момиче с яркочервена коса. В ръцете си държеше метален поднос, от когото всъщност идваше миризмата. Застина на място. Всички впериха погледите си в мен, сякаш идвах от друга планета.

- Говорим за вълкът, а той бил в кошарата. – каза най-младото момче и стана от мястото си. С уверени стъпки се доближи до мен и с финес целуна лявата ми ръка. – Добро утро, госпожице Бет. Мога ли да Ви предложа чаша кафе за разсънване? – спря за секунда и облещи очи, след което се засмя. – Колко грубо от моя страна! Моля Ви, седнете.

Закикотих се и цялото ми лице се зачерви от неудобство. Изглеждах нелепо. Та аз никога не изпитвах срам! Какво ми ставаше? Защо реагирах така? Вероятно отстрани приличах на девствена хлапачка, която е била заговорена от момчето, което харесва.

Ник ми направи място и тихо измрънка нещо под носа си. За миг ми се стори, че говори на мен. Седнах до него, допряла коленете си едно в друго. Не смеех да помръдна дори със сантиметър; не исках да рискувам без да искам да се докосна до тялото му.