The Robbers/ Крадците ( I )

Четиринадесета глава - Шефът

Макар и с времето достатъчно да бях променила навиците си за живот, някои неща щяха да живеят в мен завинаги. Съмнявах се да можех да ги преборя, а и в подобни моменти, те ми бяха нужни.

Когато бях на дванадесет, след спор, появил се сякаш от нищото, родителите ми решиха да се разведат. Не мога да кажа, че бракът им беше нестандартен или пък измъчващ за крехката ми възраст – обичаха се, прекарваха достатъчно време заедно и се грижеха за мен. Беше по-вероятно в Англия да падне ядрена бомба, отколкото те да се разделят. Но ядрена бомба нямаше, а татко си събра куфарите по-бързо отколкото очаквах. Сърцераздирателното в цялата история беше, че той дори не се сбогува с мен. Една сутрин просто беше изчезнал и аз повече не го видях.

Дълго време разпитвах майка си за внезапното му изчезване, но тя отказваше да говори. След няколко години обаче, реши да продума и ми разказа това, което заслужавах да знам. Татко се падал хазартен тип и любовта му към покера замалко не коствала живота ми. Последният му залог било не нещо друго, а аз – собствената му дъщеря. Първоначално не можах да разбера какво точно имаше предвид майка ми, но последвалите няколко опита за нападение от страна на противниците на татко бяха достатъчно доказателство, че не ме лъжеше – мъже идваха пред вратата на къщата ни, нападаха майка ми и се опитваха да ме отнемат от нея, но тя правеше всичко, за да ме опази от тях и благодарение на чичо ми, който беше следовател в полицията, нещастниците бяха заловени и вкарани в затвора за минимум от двадесет години. Тези събития белязаха отрицателно живота ми, превръщайки ме в кълбо от нерви. Притеснявах се да се разхождам сама по улиците, да се прибирам от училище и дори да излизам от вкъщи. Нездравословното влечение на баща ми към хазартните игри бе въздействало на живота ми по повече начини, отколкото ми се искаше да си представя.

Онази вечер, в която бях отвлечена обаче, нещо в мен се беше пречупило. Провалът, с който бях свикнала толкова силно си беше казал думата и знаейки какво точно можеше да ми се случи, аз рискувах. Взех най-грешното и най-правилното решение едновременно. Ако не бях рискувала нямаше да се запозная с Ник, но и в същото време, животът ми нямаше да виси на косъм. Трябваше да запазя разсъдъка си, въпреки всичките отвратителни неща, които ми се бяха случили.

Планът ми беше следния – трябваше на всяка цена да се присъединя към престъпната групировка на шефа на Ник. Щях да поема риска за пореден път в живота си, макар и да не знаех какъв щеше да бъде крайният резултат. Имаше голям шанс да загубя живота си онази вечер, но въпреки всичко, непреодолимото ми влечение към зеленоокият и уважението към Макс не ми позволиха да си тръгна с чиста съвест. Това не беше в мой стил. Бях свикнала да бъда преследвана и издирвана, макар и от различни хора. Несъзнателно и без желание бях навлязла в тези среди, а сега, за пореден път сама трябваше да оправям чужди каши. За щастие през тези години бях успяла да налучкам слабото място на тези престъпници и щях да се възползвам от това си умение.