The Robbers/ Крадците ( I )

Дванадесета глава - Тренировката

Взирах се в познатият таван и бавно отпусках и свивах гърдите си. Хиляди въпроси се въртяха из ума ми вече трети ден, а аз не бях срещала лицето на чаровният си похитител – Никълъс Джаксън.

Спомняйки си случката в хижата, нещо в мен се пречупваше. Не бях сигурна кой беше този Прайс и защо всички искаха да ме убият, но с времето осъзнавах, че бизнеса, с който се занимаваше зеленоокият ми приятел изобщо не бе безобидна кражба на пари. Беше от изключителна важност за всички да се отърват от мен и прикритието им да не бъде издадено, което ме наведе на една-единствена мисъл; имаха организирана престъпна групировка, която се занимаваше с нелегални дейности. Това беше сигурно.

Но къде бяха отишли парите, които момчетата откраднаха в нощта, в която се запознахме? Каква роля играеше Ник в цялата тази игра? Защо Сам и Кейт ме мразеха толкова необяснимо много?

И най-вече – защо Ник не се бе погрижил да умра още в първият момент, в който се качих във вана? Защо не позволи на няколко души да се отърват от мен, особено след като тази възможност му се предостави повече от веднъж?

Трикс лежеше в краката ми и мъркаше доволно. Явно на котаракът му харесваше обстановката; имаше достатъчно пространство, в което да си играе, хранех го с различни вкусотии, които ни оставаха от вечеря, а един ден, Макс му купи огромен пакет с котешка храна. Котаракът бе понапълнял и движението му беше по-трудно от преди, но пък изглеждаше добре. Вече приличаше на малка топка косми. Заиграх се с козината му, внимателно разресвайки с пръсти всяко едно косъмче от сивата му грива, когато позната фигура връхлетя в стаята, карайки ме да затая дъх.

- Бързо ставай и се обличай! – продума Ник, взирайки се право в очите ми. – От днес започваш обучение!

Сбърчих вежди в объркване.

- Обучение? Какво обучение?

Той понечи да излезе от стаята, но преди да го направи се обърна и през рамо отговори.

- Ще те учим да се биеш, Бет. Облечи си нещо удобно. – подсмихна се. – И се увери, че си носиш пакет с носни кърпички. Чакаме те в гаража.

Излезе от стаята също толкова бързо, колкото и бе влязъл. Ненадейната му поява ме накара да се почувствам изненадана и объркана, но реших да се вслушам в думите му и с много мъчения махнах животното от краката си. Разрових се из багажа, който не бях подредила за толкова много време и намерих някакъв стар, но удобен анцуг. Спомнях си го от времената, в които с Адам ходехме да тичаме в парка.