The Robbers/ Крадците ( I )

Шестнадесета глава - Разговорът

Във времето, което имах след двубоя с червенокосата кобра не можех да отделя погледа си от Ник, който нервно тъпчеше на едно място до ринга. Срещах ирисите му твърде често, бяха приковани върху моите. Изпитвах нужда да повдигна изтощеното си тяло и да се втурна в прегръдката му, да го спася от идващата болка и да го отърва от всички онези ужасни неща, които с цялото си същество усещах, че предстоят, но не можех. Преградите бяха повече отколкото ми се искаше – скандиращи изнервени мъже и жени в редици пред мен запречваха пътя ми. Беше ми трудно дори да се движа, камоли да си проправя път през охраната и нервната тълпа.

Единственото, което ми оставаше беше да му сигнализирам с поглед, че ще бъда там за него и да се надявам да бъде във форма. Не можех да си представя как щях да се почувствам, ако му се случеше нещо. Едва в онзи момент осъзнах какво голямо значение имаше този „непознат" за живота ми. Не можех да си представя да живея без него.

Докато напрежението и вълнението се покачваше със скандирането на тълпата, омразата ми към онзи костюмиран мъж, седящ на първият ред също достигаше нива, които не бих предполагала, че съм способна да достигна. Обичайната ненавист, недоволство и решението да го игнорирам в този случай не бяха достатъчни – собственият ми баща ме беше накарал да се бия за живота си и не беше доволен от резултата. Щях да му го върна тъпкано.

„Дами и господа, време е за мачът, който всички с такова голямо нетърпение очаквахме. Сили ще премерят двама от най-важните мъже, големите клечки на Лондон, движещите механизми на подземният свят в столицата – Никълъс Джаксън и Самуел Рей. И двамата имат стабилна публика и фенове зад себе си, но кой ли ще се окаже по-добрият?"

Зелените му ириси бяха приковани в моите през цялото време. Тялото ми трепереше, повдигаше ми се и имах чувството, че съм по-притеснена за неговият двубой, отколкото бях за своят. Дишането ми бе насечено, пулсът ускорен, а тялото отказваше да ме слуша. Умората отдавна бе напуснала и бе направила място на адреналина, който ме караше да подскачам нервно в стола си.

„Ако страстта към бокса и чистата спортна злоба не са ви достатъчни, ще ми се наложи да ви съобщя една новина, която съм сигурен ще заинтригува голяма част от вас. Мачът е уговорен и битката между двамата младежи няма да бъде просто приятелски двубой, а начин двете големи престъпни фракции да премерят силите си. По-просто казано; Никълъс и Самуел ще представят шефовете и групировките си, а зад победата на един от тях има голям залог, при това не какъв да е. Хайде, Лондон, нека чуя колко силно можете да викате за наградата!"