The Robbers/ Крадците ( I )

Двадесет и втора глава - Бившата

Манчестър се намираше на около 340 км северно от Лондон с кола. Пътувахме около 3 часа дотам и когато слязох от колата задникът ми се беше схванал напълно. Пропътувахме едно сравнително голямо разстояние бързо, имайки предвид заснежената обстановка в цялата страна. Явно Ник наистина искаше да види бившата си и това бе причината да кара толкова целеустремено и нетърпеливо към дома й. Малко копеле. Предстоеше му да си пати за всичко, което ми бе причинил, но нямаше да му простя, ако се опиташе да ме нарани с присъствието на Хънтър

Паркира Мерцедеса пред голяма триетажна къща, боядисана в бяло. Широкият й преден двор отдавна бе затрупан със сняг, а пред верандата беше направен, сякаш за подигравка, твърде дружелюбен снежен човек. Съмнявах се в къщата да живееха деца. 

Ник изкарваше куфарите от багажника, а аз се заех с блондина.

Държах ръката на Макс, помагайки му да излезе от автомобила и явно я стисках твърде силно, защото момчето изквича от болката. Осъзнах се и отпуснах челюстта и хватката си. Преглътнах звучно, когато русокосият стъпи в снега и въздъхна, сякаш е изтичал хиляди километри.

- Благодаря Ви, мадам. От тук ще се оправя и сам. Познавам тази къща като дланта си.

- Не очаквах да пристигнете толкова бързо. - дрезгав женски глас промълви от далечината. Срещнах поглед с леденосините очи на висока около метър седемдесет и пет брюнетка. Косата й бе гелосана назад, котешките й ириси се взираха в мен изпитателно, а веждите й наподобяваха две повдигнати линии. Доста тънки две повдигнати линии. - Преди малко се събудих от сън. Освен това не очаквах още един гост с вас, Ник. Явно си пропуснал да ми споменеш този малък факт.

Да, Ник. Пропуснал си да споменеш на мадамата, че ще отседна в дома й за неопределен период от време. Или поне ще се опитам да го направя, преди собственоръчно да ми извади очите. 

Усетих как отново се зазяпвам, когато Ник ми подаде клетката на Трикс, който беснееше вътре и се доближи до бившата си половинка. Гледаха се няколко секунди, преди "моделката" да обвие ръце около врата му и да го притисне силно до себе си. Мога да се закълна, че засякох змийският й поглед да се взира в лицето ми, докато го прегръщаше.

Вече бях сигурна, че престоят ми в тази къща нямаше да бъде приятен.

---