The Robbers/ Крадците ( I )

Двадесет и трета глава - Карма

Събудих се от нежно докосване по лицето. Бавно отворих очи. Потрепнах в мига, в който срещнах чифт морскозелени очи, взиращи се в устните ми. 

Стреснах се и подскочих в седнала позиция, доближавайки гърба си максимално до таблата на леглото. Не исках този мъж да бъде толкова близо до мен. Вътрешният страх и спомените от изминалите няколко дни изплуваха в съзнанието ми като шамандура в открито море. Яркочервена  голяма шамандура, върху която с големи букви беше написано "Внимавай, опасно е!". С по-кратки думи - предупредителната лампичка в главата ми пищеше, че това беше човек, от когото трябваше да се пазя.

- Извинявай, че те събудих. Не исках да те стряскам. - наруши мълчанието той и докосна тила си. Червенина започваше да избива върху лицето му. Срамуваше се от нещо. - Никога не бих си позволил да го направя, но... 

- Но какво? - повдигнах вежда недоверчиво. Не исках да ми губи времето с празни приказки. Изобщо не ми беше до разговори с него. 

- Хънтър и останалите ни чакат за вечеря. Отдавна мина седем. - набързо изрече и сви устни в права линия, когато забеляза колко бързо поглеждам към часовника на стената, ставам от леглото и започвам да тършувам из куфара си за някакво подходящо облекло. 

В главата ми се въртяха много неща, но нито едно от тях не се отнасяше до тоалета ми. Бях побесняла, часът бе 20:15 и хората от час и петнадесет минути се чудеха какво се случва и защо не присъстваме на така очакваната вечеря. Нищо не вървеше по план още от пристигането ни. Имах нуждата да се заровя под земята и повече да не се покажа. 

Най-накрая извадих една дантелена червена рокля от багажа си. За няколко части от секундата свалих блузата и тениската си, нарамих роклята върху горната част на тялото си и набързо свалих дънките, с които бях пътувала и съответно заспала. Нямах време дори да се изкъпя. Осъзнах, че роклята се закопчаваше отзад, ама разбира се и проклех на няколко пъти навикът ми да изяждам ноктите си. Започнах да се вайкам и да се ядосвам, когато усетих топлите му пръсти върху гърба си и мигновено замлъкнах. Бавно вдигна ципа нагоре, уверявайки се, че роклята е добре закопчана. 

Макар че отдавна бе приключил със задачата си, аз все още усещах тялото му зад себе си. Толкова близо, че за миг няколко мръсни мисли минаха през главата ми. Запитах се, какво ли щеше да стане, ако Макс не ни беше прекъснал онзи ден в хижата? Вероятно нещата щяха да седят много по-различно.