The Robbers/ Крадците ( I )

Десета глава - Свръхдозата

Мъжът скръсти ръце и отново се облегна назад. Извади поредната проклета цигара от джоба на сакото си, както и черна запалка. Сложи отровното вещество в устата си и го запали. Пое си дълбоко от дима. Изтръска цигарата в черният пепелник на масата пред себе си. Имах чувството, че където и да отидеше щеше да се чувства вкъщи.

- Предполагам ще ти се наложи да разбереш сама. Няма да стана от тук доста дълго време. – отвърна студено и издиша от дима, правейки кръгчета.

Горещината на тялото ми напомняше за доскорошните му докосвания и нещо вътре в мен ме прокле; „как може да си такава глупачка, Елизабет, знаеш, че ти харесва докосването му"

Скръстих ръце и се взрях в тялото му. Няколко копчета на бялата му риза бяха разкопчани, позволявайки ми да видя оформените му гърди. Приковах вниманието си върху скулите му, когато той отново проговори. Поредната глупост, разбира се.

- Какво ме зяпаш? Мислех си, че си изморена и ти се спи. – промърмори и остави цигарата в пепелника, отпивайки глътка от виното си. – Спалнята е на вторият етаж. Първата врата вляво.

Е, олесни ме. Доста. Макар и да звучеше така сякаш иска за пореден път да се отърве от мен, реших да не правя повече драма и се запътих към стълбището. Благодарих му и му пожелах лека нощ, за което разбира се получих поредното кимване.

Направих заръчаното и няколко минути по-късно се намирах в спалнята. Признавам, човекът, който бе построил тази къща имаше вкус. Голямо двойно легло намираше мястото си в средата на стаята. От двете й страни бяха две дървени шкафчета; върху едното имаше нощна лампа, а върху другото купчина книги. Приближих се до това с книгите и едва не умрях от изненада, когато забелязах името на тази, която най-малко бях очаквала да видя.

„Гордост и предразсъдъци" в специалното й издание стоеше непокорно на върха на купчина други четива, сякаш знаеща, че е обвързана със съдбата ми още от раждането. Потреперих. Надявах се това да беше някакво зловещо съвпадение, защото в противен случай, нещата щяха много да се усложнят.

Реших да потърся банята, за да съблека досадната рокля от гърба си. Излязох от скъпообзаведената спалня и започнах да тършувам из коридора, от който бях дошла. Повечето стаи бяха заключени, но най-накрая стигнах до така издирваната баня. Имаше вана, в която изпитах моменталната нужда да потопя тялото си; може би, само така щях да се отърва от тръпките, които бяха обладали тялото ми от докосването на тъмнокосият. Забелязах няколко чисти кърпи на металният стелаж и взех едната в ръка. Оставих я близо до ваната и внимателно завъртях ключа, лишавайки се от присъствието му поне за малко.