The Robbers/ Крадците ( I )

Петнадесета глава - Двубоят

Разхождахме се покрай красивото заледено езеро. Температурите отдавна бяха подминали нулата. Студеният въздух ми действаше отрезвително, макар и в предстоящата ситуация да нямаше нещо, което да изкара нервите от тялото ми. Хиляди мисли преминаваха като ураган през мен. Трябваше ми време, с което не разполагах, за да осмисля всичко, което се беше случило напоследък.

Топлото тяло на Ник вляво от мен беше единственото нещо, което ми напомняше, че съм на тази Земя все още. Бях напълно готова да изпадна в мрачните си мисли отново, когато той проговори.

- Съжалявам, Бет. Не знаех, че Смит ти е баща. – промърмори тихо. Взрях се в зелените му ириси, когато спряхме пред голямата заледена вода. В очите му се четеше съжаление, гняв и вина. – Това, което ще ти кажа ще ти се стори смешно; аз съм всичко, но не и насилник. Не бих отвлякъл някого дори за милиони лири. Желанието ми никога не е било да те нараня. Дано го знаеш.

Свих рамене и отместих поглед от неговия. Накъдето погледнеше окото ми имаше само гори. Беше красиво. Бяла снежна приказка. Нещо, за което бих могла да напиша поема в нормални обстоятелства.

- Това вече не е от значение. Оценявам признанието ти, Ник. – думите ми звучаха хладно в сравнение с неговите, сякаш ролите ни се бяха сменили. Той правеше самопризнание, а аз не реагирах по почти никакъв начин. – Причината, поради която съм тук вече не е от значение. Благодаря ти, че не направи престоят ми нетърпимо и неприятно изживяване. През този един месец се грижеше за мен повече отколкото хора, които са твърдяли, че ме обичат са се грижили някога. Това за мен наистина е важно и не го умаловажавам по никакъв начин. Но сега имаме други проблеми на главата си.

Той кимна утвърдително с глава и скръсти ръце.

- Баща ми си играе със съдбите на нас и на много други хора. Мисли си, че е кукловод, че сме му марионетки, които ще изпълняват всичките му заповеди, подтикнати от страха. Но не знае едно – аз не се страхувам от него. – говорех умело в контраст с обичайно пресметливата и твърде обмисляща моя природа. – Баща ми има само една слабост и тя е обичта му към контрола. За жалост не е особено добър в непланираните изненадващи ситуации. Панира се, когато нещо не върви по план и му отнема време докато успее да реагира.