The Robbers/ Крадците ( I )

Седемнадесета глава - Реалност

"И когато си мислех, че всичко е в ръцете ми,

Че отново съм овладяла живота си и той ми е подвластен,

Чифт зелени очи ми доказаха, че едно нещо не мога да контролирам,

Най-важното за една душа беше то, 

Любов се наричаше 

И животи съсипваше"

Осъзнах, че бях започнала да губя контрол над собствената си съдба в нощта на отвличането ми. Още тогава разбрах, че дистопичната реалност, която бях изградила за живота си, целите и мечтите ми, всичко това бе загубило своята тежест в момента, в който дулото на пистолета бе опряно срещу челото ми. Отнета ми бе свободата да избирам, да се разхождам сама по улиците, да живея така, както искам. Макар и в по-голямата част от времето това за мен да бе огромен проблем, трябва да призная, че един човек доста добре успяваше да ме разсее и да играе ролята на слънчев лъч в плашещата тъмна реалност. Човекът, който трябваше да бъде моят най-голям враг се превърна в човека, на когото поверих живота си. И не съжалявах. Не съжалявах за нищо от това, което се случваше в онези тъмни дни. 

Играех си с Трикс, карайки го да преследва един малък червен лазер, който бях пъхнала в ръчния си багаж още в деня на преместването. Камината излъчваше приятна топлина, навън тихо се сипеше дребен сняг. Мекият бял пуловер, който бях намъкнала успяваше да скрие всичко онова, което не исках да виждам. Колкото и да се опитвах не можех да забравя онази нощ, нощта, в която трябваше да бягам за живота си от собственият си баща.

//

- Имам план, но трябва да си наистина тиха. Ако ни хванат сме пътници. - той стискаше ръката ми толкова силно, че успя да се изпоти. - Вярваш ли ми? 

Кимнах мълчаливо, показвайки доверието си към зеленоокият дявол. 

- Трябва да излезем, така че да останем незабелязани. Единственият начин това да стане е  през аварийният изход. Докато баща ти и хората му са заети да изясняват причината за пожара и да те издирват, ние трябва да се промъкнем и много бързо да слезем по аварийните стълби. Макс ни чака в другата пряка. - Ник се взря в устните ми, но бързо върна погледа си върху очите ми. - Запомни, Бет, каквото и да става, просто не се обръщай назад. Това ще им даде много преднина и ще ни заловят.