Почукване ме извади от мислите ми. Станах от леглото и с бавни стъпки се приближих до вратата, открехвайки я леко. След като дочух разговора между Ник и Самуел и разбрах какво планират „враговете" ми, не бях особено уверена в способностите си. Нямах си на идея кой щеше да влезе взлом и да се опита да ме убие в съня ми.
Едва не ахнах от учудване, когато срещнах познати нефритени очи. Но не те ме изненадаха. Ник бе облечен в черен смокинг, пушеше цигара и се подпираше на касата на вратата. Височината му беше заплашителна в сравнение с моята. Бе настъпила вечерта, в която трябваше да се срещнем с майка ми.
- Това е за теб. – подаде ми хартиена торба. – Облечи я. След около петнадесет минути трябва да сме тръгнали. Ще те чакам в гаража. Бъди точна.
Кимнах вяло с глава и затворих вратата, когато видях как бавно започна да слиза по стълбите. Почувствах леко главозамайване, когато видях съдържанието на плика – изискана черна рокля с широко деколте, което точно описваше извивките ми, придружена от петсантиметрови токчета и сапфирена огърлица. Затаих дъх. Нима трябваше да облека тези дрехи?
През цялото време си мислех, че вечерята щеше да се състои в апартамента. Явно грешах. Както винаги, тъмнокосият бе успял да ме изненада.
Облякох роклята като оставих ципа на гърба си отворен, защото не можех да го достигна. Бях убедена, че щях да получа малко помощ за това си затруднение от момчето, което ме чакаше в гаража. Колието стоеше така все едно бе направено за мен, а спуснатата ми, както никога тъмна коса, за първи път изглеждаше добре. Почувствах се красива в роклята, макар да ненавиждах този тип неудобни дрехи. Когато се уверих, че външният ми вид е съвършен, излязох от стаята като преди това оставих на Трикс малка целувка. Облякох бежовото си палто и бавно закрачих по стълбите, полагайки големи усилия да не падна; токчетата също не ми бяха страст. Преди да изляза от сградата забелязах Макс, който се бе зазяпал в телевизора. Когато срещнахме погледи, ченето му едва не падна от изненада.
- Еха! – продума, нарушавайки неловката тишина. Усмихнах се. – Изглеждаш удивително, Бет. Какво се е случило с теб?
Прехапах долната си устна внимателно обмисляйки отговора си, когато чух клаксон на кола. Трябваше да побързам.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
The Robbers/ Крадците ( I )
AksiyonБет е млада писателка, опитваща се да пробие с творбите си, но нито едно от издателствата, в които предлага историите си не одобряват труда й. Изправена пред трудността да измисли достатъчно завладяваща история, тя е на прага на отчаянието. Точно ко...
