To find love

Глава 2

Когато се прибрах Алекс не беше вкъщи,по-рано днес когато се прибрах ми каза че ще излиза с Анна.
Преоблека се и си легнах. Изключих звука на телефона си и изненадващо заспах доста бързо.
***
На следващия ден алармата на будилника ми ме събуди. Беше 7 сутринта, облякох спортния си екип,обух маратонките си и както всяка сутрин отидох да бягам. Когато се прибрах открих Алекс в кухнята да приготвени закуска.

-Хей хлапе,изглеждаш ужасно какво се е случило?-попита той изключвайки котлона.

-Хей,това е една дълга и смахната история-казах и седнах на един от бар-сроловете. Той седна до мен и аз му разказах всичко което се случи на вечерята.

-Това наистина е...смахнато.-той ме прегърна в "мечешка прегръдка".

След като ме пусна аз отидох в стаята си изкъпах се,облякох се за работа и взех телефона си. Имах много пропуснати повиквания от родителите си и дори от Рийд Картър. Когато влязох в кухнята Анна и Алекс вече закусваха,седнах при тях на бара и закусихме заедно, след което излязох за работа.
*****
Работния ден беше натоварен и се радвах за това защото така нямах време да мисля за миналата вечер. Около обяд реших най-накрая да приема едно от многобройните обаждания на родителите си,само за да им кажа че ми трябва време ,но те настояха да се срещнем утре на обяд.
Сега излязох от работа и тръгнах към колата си когато чух някой да ме вика.

-Мия-не се обърнах,защото знаех кой е-Мия, защо бягаш от мен?

- Не бягам от никого господин Картър,отивам към колата си-казах със своя бизнес тон.

-Знам,че това което се случи вчера е странно и...и стряскащо но може ли да поговорим?На вечеря може би?

-Не мисля,че това е одачно,вие сте шеф на шефа ми.-това беше глупав довод.

-Стига Мия,разбирам защо се държиш така но дай ми шанс да ти обясня.

-Аз ...трябва да се прибирам.-казах и продължих към колата си.

-Ще ти изпратя съобщение с часа и мястото.-каза ми той.

Не отговорих просто с е качих в колата и се прибрах. Докато почиствах вкъщи получих съобщение от Рийд,в него пишеше мястото и часа в който иска да се срещнем. Взирах се в съобщението и нямах идея какво да направя.

-Леле,ще отидеш ли?-стресна ме Алекс-Това е много скъпарски ресторант,който той между другото притежава.

-Незнам...и откъде знаеш,че ресторантът е негов?

-Аз съм финансов мениджър в компанията му,затова знам такива неща. Е, ще отидеш ли?Ако искаш мога да дойда и ако се държи като задник мога да...-почеса се по главата и довърши-да си поговоря с него.

-Пише,че ще ме чака там ще бъде грубо ако не отида,а и вчера също се държах грубо като си тръгнах така. Цял ден се чувствах ужасно за това.

-Добре ,да ти изберем дрехи тогава. Аз ще те закарам и след това ще ми се обадиш когато трябва да те взема.

-Мога да отида с моята кола-възразих

- Не ,не може.

Избрахме дрехи,облякох се сложих лек грим и тръгнахме. Когато стигнахме до ресторанта Алекс ме спря преди да сляза.

-Ако нещо не ти се нрави или искаш да си тръгнеш ми се обади или ми пиши.

-Добре