Глава 20

1.9K 59 0
                                    

-Ава трябва да поговорим за нещо много важно.- с Рийд седнахме до нея на дивана.

-За какво?

-За майка ти-Ава погледна към мен и Рийд поясни-за истинската ти майка.

Ава не каза нищо просто притисна плюшеното зайче към себе си и се загледа в нас с любопитен поглед,но в този поглед се криеше нещо друго освен любопитство.

-Помниш ли жената,която чакаше пред вратата онзи ден?- попитах,а тя кимна рязко-Казва се Оливия и е твоята биологична майка и иска да прекара малко време с теб.

-Аз не искам.-отсече тя и седна в мен след което ме прегърна силно. Отвърнах на прегръдната ѝ и започнах нежно фа галя косата ѝ.

-Ще отидем в парка,който е на близо.-Рийд прегърна и двете ни -Ти обичаш да ходиш там,нали?-тя съвсем леко кимна-И ще си тръгнем когато решиш съгласна ли си?

-Да.-прошепна тихо.-Нали няма да ме вземе със себе си?

Срах,това е била емоцията,която се опитвах да разгадая преди малко.Тя се страхуваше,че ще бъде отделена от нас. Усетих как очите ми заповат да парят от напиращите сълзи.

-Разбирасе,че не.- отговорих ѝ

-Никой няма да ни раздели,фъстъче.-подкрепи отговора ми Рийд

-Добре.

❇❇❇
Докато с Ава избирахме дрехите ѝ тя постоянно се цупеше. В един момент ми обърна гръб и седна на леглото и се загледа през прозореца, използвах възможността и се промъкнах зад нея,като започнах да я гъделичкам. Тя изпищя и започна да се смее,този звук ме накара да се почувствам много  по-добре. Спрях да я гъделичкам и ѝ помогнах да се облече и сресах и вързах косата ѝ. Оставих я в стаята ѝ докато и аз се облека. Когато влязох в нашата стая Рийд вепе беше облечен с черни дънки и бяла тениска.

-Оливия ще бъде там след час.

-Добре,само да се облека и можем да тръгваме.

-Докато се онличаш ще поговоря с Ава.

-Мхм...

Облякох си черна рокля и бели кецове,сложих и лек грим и бях готова. Когато излязох от стаята чух смеха на Ава и Рийд и когато стигнах до стълбите видях,че той я гонеше. Слязох при тях точно на време за да хвана малката си принцеса преди да е паднала.

-Внимавай,съкровище.

-Добре,мамо.-изкиска се тя

-Мисля,че ще е добре да тръгваме.

-Да.-каза Рийд-Хайде.

Докато пътувахме Ава ми разказа за уговорката,ковто имат с Рийд,след като срещата с Оливия приключи да си вземем сладолед.

Когато стигнахме в парка се насочихме към малкото кафене,което изглеждаше много уютно и подходящо за тази среща. Седнахме на една от масите отвън,Рийд си поръча кафе,а ние с Ава бехме твърде нервни за каквото и да било затова не си поръчахме нищо.

-Тук е.- просто каза Рийд и аз се обърнах и видях Оливия и някакъв мъж,може би съпругът ѝ да се приближават към нас.

Поздравиха ни,когато стигнаха до масата ни и седнаха на отсрещтната страна на масата.

To find loveOnde histórias criam vida. Descubra agora