To find love

Глава 1

Здравейте, аз съм Мия. На 19 години съм,от семейство от средната класа,нямам много приятели . Всъщност е само един,казва се Алекс. Не се доверявах лесно на хората,но той оправда доверието ми. Запознахме се преди 2 години и от тогава сме неразделни. Преди година се преместихме заедно в Лондон и сега живеем тук.

Работя като редактор в едно издателство (забравих да спомена-много обичам книгите).
Алекс работи като финансов мениджър в "Картър Етърпрайз Холдинг". Той има гадже Анна,тя е забавна и мила, и е на нашата възраст. Запознаха се малко след като дойдохме тук. Тя е секретарка на главният изпълнителен директор на Картър Ентърпраизис, Рийд Картър.

Вчера късно следобед родителите ми дойдоха в Лондон по работа,но се разбрахме да се видим днес на вечеря,защото вчера бяха уморени от полета. Те имат малък(е не чак толкова малък)бизнес и щяха да се срещнат с бизнес партньори,казаха че ще останат 4 дни.
Когато днес отидох на работа разбрах ,че денят ми няма да бъде натоварен, тъй като имах само една среща с господин Лукас(дитектор на издателството)и господин Картър ,чиято компания притежаваше издателството.
Не знаех много за Рийд Картър,само че  е безумно богат,семейството му също ,но е завършил държавен университет и всяко момиче го искаше за себе си. Също така бях чела в бизнес списанията за всичко което притежава в страната и извън нея,а то не беше никак малко .Бях виждала негови снимки онлайн,не приличаше на типичния главен изпълнителен директор, имаше нещо различно в него.

Когато стана време за срещата ни аз отидох в заседателната зала ,където беше само той.

-Добър ден ,господин Картър.-казах аз малко нервна.

-Добър ден ,Вие трябва да сте госпожица Мия Скот.-каза той изправяйки се и подавайки ми ръка. Докато се здрависвахме влезе секретарката на господин Лукас и ни уведоми,че той ще закъснее. Аз заех мястото си и в стаята настана тишина.

-Е, госпожице Скот от кога работите тук?-попита за да запълни неловката тишина-Какво мислите за издателството?

-Работя тук от 6 месеца и много ми харесва.

-Мия е красиво име за красиво момиче.-каза сякаш на себе си.

-Благодаря,господин Картър.-казах неуверено изчервявайки се.

-Просто изтъквам истината.И моля наричай ме Рийд.
Точно преди да отговоря господин Лукас влезе и срещата започна. Когато и да погледнете към Рийд виждах,че ме гледа.

Когато срещата приключи и аз тръгнах към кабинета си той ме последва,което малко ме изненада и озадачи,тъй като асансьорът беше в противоположна посока.

- Е с какво мога да ви помогна,господин Картър?-попитах

-Може би може да ми дадеш номера си и да излезем на вечеря, Мия.-заяви Рийд без да откъсва очи от мен
Не бях сигурна какво да отговоря.

-Аз....тази вечер съм заета.-казах забила поглед в  пръстите на ръцете си.

-Е такъв случай може само да ми дадеш номера си.-каза той,а аз го погледнах и бях сигурна че съм червена като домат.-За да се разберем за одобно за теб време.

-Ами...добре.-дадох му номера си,а той ми даде своя и си тръгна усмихвайки се.

Останалата част от деня мина добре, макар да не спирай да мисля за случилото се в офиса ми днес. Когато се прибрах разказах всичко на Алекс,и той каза че може би просто иска да обсъдим нещо свързано с работа.

Сега отивах към ресторанта ,в който щях да се срещна с родителите си. Когато пристигнах дадох ключовете на валето,а той ми даде номерче. Влязох в ресторанта,където хостесата ми каза къде е масата на родителите ми. Когато се доближих до нея забелязах, че с тях седяха и една малко по-възрастна двойка.

-Добър вечер-казах гледайки родителите си озадачено.

-Добър вечер,миличка-каза мама прегръщайки ме-Това са господин и госпожа Картър-съобщи ми тя. Седнах на мястото си и докато татко и господин Картър си говореха,аз разговарях с мама и госпожа Картър.

-Е вече започна ли да търсиш идеалната рокля?-попита ме госпожа Картър-От опит знам че сватбена рокля не се избира толкова лесно.

-Сватбена рокля?За чия сватба?

-За твоята и на сина ни-оповести тя и всички на масата ни ме погледнаха-толкова е хубаво,че родителите ти се съгласиха. Всъщност той ще е тук всеки момент.

Сватба??? Моята сватба???
Погледнах родителите си.

-Какво сте направили?-попита и усетим как кръвта се оттича от лицето ми.

Те се спогледаха и след това татко отговори.

-Виж миличка те предложиха да се омъжиш за сина им,а едва ли някой може да получи по-добро предложение. Знаеш колко много те обичаме и за това ние се съгласихме.

Когато щях да отговоря зад мен прозвуча мъжки глас. Глас който вече познавах. Беше Рийд.

-Добър вечер,извинете ме за закъснението.-каза той съвсем спокойно,сякаш знаеше за всичко това-Мия добре ли си?

-Знаеше ли за това?-едва успях да попитам

-Аз...да знаех.

Това беше върхът. Изправих се и взех нещата си.

-Извинете ме.-казах и си тръгнах.