~My friendly enemy~(Завършена)

🤧Разболях се🤧

На другия ден бях много изморена.Не знам защо.Наспах се,наядох се добре на закуска,измих си зъбите..Да не би да се разболявам?Ох,не точно сега..не и 2 дена преди лагера..Вземам един термометър,за да си измеря температурата..Ужас!Беше 38,05!Как може да се разболея през лятото да ми се невидяло?!Трябваше да се обадя на Джени и Найон,за да дойдат.Поне да имах компания,защото се е видяло,че днес няма да излизам.
"Хей,Джени!Ъм,може ли да дойдеш у нас за днес?"
"Да,защо?Нещо случило ли се е?"
"Да..разболях се."
"Джина,ти си единственият човек на света,който ще се разболее през лятото."
"Знам."-казах с въздишка.
"Ох,добре,идвам глупаче."

След време звънеца се чува.На вратата са Джени,Найон,Намджун и Джънкук.Самуел е бил на някакъв събор със семейството и роднините си.
"Но..какво правите всичко тук?"
Намджун казва:
"Ами решихме да сме с теб през този ден,за да се чувстваш по-добре."-усмихна ми се.
Почувствах се много..щастлива от тези думи.
"Благодаря,но нямаше нужда!"
Джънкук каза:
"Знаем,но нали за това са приятелите?!"

Целия ден гледахме филми на дивана,завити с едно бяло,меко одеало,ядохме пуканки и това е общо взето.След това в нас беше пълна кочина.Всички си тръгнаха,но Намджун остана при мен.
"Хей,ти защо не си тръгваш?"
"Ами,искам да ти помогна с чистенето.Ако искаш мога да си тръгна?"
"Не!"-Мале,защо казах това?Какво ми става?Май е от болестта.
"Добре.."-каза и си повдигна едната вежда,след което се засмя.
Помогна ми с чистенето.След това си отиде и останах сама.Родителите ми бяха още на работа,а малкото ми братче беше на детска градина.След малко време станах,за жалост се сетих,че трябва да взема брат си от детската градина..Обличам си едни сини,къси дънки,една розова блуза и тръгвам.

След това нашите се прибират.Вечеряме пица,измивам си зъбите,обличам си пижамата и си лягам рано,защото много ми се спи.

Аньо!👋🏻Съжалявам за кратката история,следващата история очаквайте по-късно днес.Чао от мен!😊❤️