~My friendly enemy~(Завършена)

|Рожденият ми ден|

На другия ден се събудих от звъненето на някой на вратата.Очаквах някой друг да отвори,но явно съм единствената в къщата,затова с 300 зо̀ра отидох до вратата.

Когато отворих пред мен бяха Намджун,Джънкук и Лиса.
"Мияне,Джина!Саранье!"
След това ми подадоха едно кексче със сърчица отгоре.
"Какво правите толкова рано тук?"
"Искахме да те изненадаме и да ни простиш,че вчера не те извикахме да дойдеш с нас,защото по принцип винаги излизаме всички."-каза Джънкук.
"Това е..много мило..Оф добре,прощавам ви!"
"Йеййй,Благодаря ти Джина!"-казаха всички заедно и след това ме прегърнаха.
"Е,ще влезете ли?"
"Да!"-казаха всички заедно.

Ами деня мина съвсем обикновено-ядохме пуканки,гледахме к-драми под топлото ми одеало и си говорихме,а аз си изядох и кескчето,което беше много вкусно.

~•~•~•~•

Неусетно стана 18:00 часа и всеки момент нашите щяха да се преборят.Не че имаха проблем,че те са в нас,аз бях казала че Лиса вече ми е приятелка,но просто беше голяма бъркотия и някой трябваше да почисти,а този някой съм аз.

Всички си тръгнаха и започнах да чистя,когато чух някакви стъпки зад мен.Обърнах се и видях Джун.
"Ти какво правиш тук?"
"Реших да ти помогна с чистенето.Ако искаш ще си тръгна?"
"Не,не..няма да откажа малко помощ."
Засмяхме се и двамата и започнахме да чистим.

~~~

След време Намджун си тръгва и аз изчаквам нашите да се приберат.

Послед се навечеряхме,измих си зъбите и си легнах.

***

На другия ден се събуждам в много добро настроение,защото днес е рожденият ми ден.Аз обичам рождения си ден,нищо че ставах на 19.
Най-сетне ще съм колкото Намджун и поне малко ще порастна на ръст..естествено няма как да стигна този великан,но поне да му стигам до раменете..

Първото нещо,което правя е да си проверя телефона,за да видя дали някой ми е писал.Нищо..нямам нищо..нито съобщения..нито известия..нищо.Натъжих се.Дали не са забравили,че имам рожден ден?Ох не знам,но по едно време в стаята ми влязоха ома,оппа и братчето ми.
"Секе чука,хан ми да!Секе чу ка хан ми да!Сараняе мила Джина,Секе чу ка хан ми дааа!"
И тримата изспяха песничката.Зарадвах се,че поне те не са забравили.
"Кумао!Много сте мили!"
"Пожелай си нещо,миличка!"-каза ома.
Духнах свещичките и всички ми ръкопляскаха.
Беше хубаво чувство.
Айде сега ела за да си изядеш тортата.

Облякох си едни къси,скъсани,сини дънки,една бяла блуза,накъдрих си косата и си сложих малко спирала,червило,коректор и бях готова.

Отидох долу,за да си изям тортата която беше шоколадова отгоре с натрошени орехи.Беше любимата ми торта и за това си я изядох с удоволствие.

*•*•*•*

След закуска ми се обадиха Джени и Найон за да ми честитят и те рождения ден.Говорехме си около 2 часа.

По едно време телефона ми звънна.
"Ало,Джина!"
"Да,Лиса?"
"Бързо ела на покрива!"
"Добре?"

Без "Честит рожден ден"..май наистина са забравили..

Отидох на покрива и ченето ми увисна...
_____________________________________________