Най-сетне дойде и денят на завършването.Толкова се вълнувах за този ден,исках лятната ваканцията вече да дойде.Балът беше чак вечерта,затова имах цял ден на разположение да правя каквото си искам.
Чудя се няколко минути какво да правя и накрая...нищо не измислям.Обаждам се на Джени да я питам дали днес ще ходят някъде."Хей,Джени!Днес ще ходите ли някъде?"
"Ами и ние не сме решили още,но като решим ще ти кажем."
"Добре,Чао!"
"Чао!"Все пак решавам да се поразходя в близките улички.Изведнъж виждам Джънкук и Намджун да вървят по улицата.Тези двамцата наистина си станаха приятелчета..
"Хей,Джина!"-каза Джънкук.
"Ооо,миньон!Какво правиш?!"
"Здрасти Джънкук!Ъх,здрасти Намджун..Какво правите?"
"Разхождаме се,не знаем къде другаде да отидем."
"Аз,Джени и Найон също не знаем."
"Хмм,ами нека се поразходим тримата."-казва велиакана.Веднъж да съм съгласна с него.
"Добре,искаш ли,Джина?"
"Да,хайде!"Разхождаме се и изведнъж ми хрумна да питам.
"Джънкук,ти ще ходиш ли на летния лагер?"
"Да,и ти ли?!"
"Да!"
Тогава и двамата се погледнахме с укокорени очи,а Намджун извъртя очи..Хаха,това изражение.Няма да го забравя.
Джънкук пита Намджун:
"Хей,ти ще ходиш ли?"
Намджун се замисля и казва:
"Не бях мислил по въпроса,но ще отида!Щом и вие ще сте там."
Ъх,само ми липсваше да го виждам и на лагера..Джънкук,защо го попита?!След дълга разходка Джени ми се обажда.
"Хей,Джина!Ние днес няма да излизаме,освен,че трябва да ти кажем нещо важно..Ела на пейките пред училище в 15:00."
"Добре?"-казвам с леко очудване.
След разходката си казваме чао и аз тръгвам към пейките пред училище.Бързам,защото ми е любопитно,какво ли толкова има да ми казва.След малко съм пред училище.Виждам Джени и Найон седнали на една от пейките и отивам при тях.
"Хей,Джени!Какво беше това толкова важно нещо,което искаш да ми кажеш?"
"Ами,Джина..ние..."
"Какво?"
"Ние....*въздишка*.Ние няма да ходим на летния лагер."
"МОЛЯ?Какво?Защо?Какво се е случило?"
Найон се обажда.
"Ами нали завършваме 12 клас и..Ами майка ми ме е записала да кандидатствам за "Кембрич"."
"И какво от това?"
"Ами трябва цялото лято да уча,за да си взема изпотите и да ме приемат.."
"Джени,ти защо няма да дойдеш?"
"Ами родителите ми ми казаха,че цялото лято сме щели да бъдем в Маями.."
Тежко въздишам.Не мислех,че ще стане по-зле от това,че Намджун ще бъде в лагера,ами сега и най-добрите ми приятелки няма да са до мен в най-вълнуващото ми лято.Не знаех какво да кажа.Джени и Найон ме прегърнаха и казаха.
"Джина,не се безпокой.Ние ще сме добре,а и всеки ден ще се чуваме и виждаме на видео чат."-казва Найон.
"Да,пък и дори да сме на другия край на света,ние ще си останем приятелки."-казва Джени.
"Благодаря Ви,момичета.Найон,надявам се да те приемат в колежа,ако те приемат веднага ми се обади и Джени,надявам се да си прекараш страхотно в Маями и да ми купиш нещо от там."-намигвам ѝ и всички се прегръщаме силно.След тази случка отидох вкъщи и заспах.Имаше още няколко часа до последните ми мигове с тях и с класа ми,така че имах време да поспа.
ESTÁS LEYENDO
~My friendly enemy~(Завършена)
FanficТази история е за едно момиче и врагът и Намджун,който след време и става нещо повече.Надявам се да ви хареса!💜