~My friendly enemy~(Завършена)

💜Шантав ден💜

...до мен седна Намджун...ЗАЩО?!Ох,поне се тъпче с пуканки и не се заяжда с мен..Лелее,забравих да си купя пуканки!Бързо докато все още има реклами отивам да си купя!Филм без пуканки за мен не е филм!

Купувам си ги и се връщам в залата,филмът е почнал,но е съвсем в началото,така че не съм изспуснала много..

"Тихо бе,не стига че закъсня,ами и шумиш!"
"Какво ти шумя бе"
"Мляскаш пуканките като невидяла"
"Яя,какъв ти е проблема?"
"Ти!"

Спирам да споря,защото все пак не сме единствените в залата,една баба се провикна:
"Млъвайте вече,някои се опитват да гледат филм!"

Филма свършва.Беше някакъв екшън,не ме изкефи много,аз съм по-към комедиите.След това всички си казваме чао,освен с тоя Намджун.Той за жалост е на същата улица като мен и трябва да вървим заедно.

"Ей,явно ще трябва да вървиш с мен,тъй че не се дразни до края на пътя.."
"Аз ли се заяждам?"
"Еми да,кой?Аз ли?"

Млъквам защото не ми се занимаваше с него.Много ми се спеше.

След 10 минути,които ми се сториха като 10 часа най-накрая сме пред нас.Реших да изкажа мислите си..

"Най-накрая ще се махна от теб!"
"Ауу,сякаш пък аз ще плача за теб?!"
"Чао!"
"Чао!"

Толкова ми се спеше,че веднага се проснах на леглото и заспах..

След няколко часа сън се събудих и видях,че е 6 часа..Уроците ми по математика,на които се записах на скоро щяха да почнат всеки момент!Веднага тръгвам без да си оправям косата..Знаех че прилича на кошница,но наистина нямах време.

Само се надявам Намджун да не е на тези уроци,защото той има слаби оценки по математика като мен,но не искам да го виждам за 3 път днес..

Поне бяха на една пресечка от мен и бързо стигнах до сградата.Влизам в стаята и какво да видя..Намджун е там!Той възкликва:

"Пак ли ти,бе!"
"Аз ли бе?Ти какво правиш тук?"
"Ами според теб?"

Оф не е за вярване,че трябва да срещам този гигант и пред уроците..Не наистина,той е висок колкото Анхел сигурно..В сравнение с него аз съм дребно миньонче..

"Хей,миньон,сядай някъде вече!"
"Млъквай бе,гигант!"
"По-добре да съм гигант,от колкото джудженце!"
"Яяя!"

Най-сетне учителката влиза.Казва се Парк Мина.Изглежда младо момиче,надявам се да не е толкова гадна като г-жа Маенг.

"Хей,сядай най-сетне бе момиче,няма да те чакам цял ден!"

Сгреших..

Седнах зад Намджун,защото само там имаше място.По време на целия урок не виждах нищо от този водопад!

След урока бързо се изтрелях,за да не може Намджун да ме изпрати..

Прибирам се и вечерям.Майка ми е направила любимото ми-Кимпап.Навечерям се,измивам си зъбите,обличам си пижамата и веднага си лягам.