...Виждам как Найон и Джени седят пред вкъщи с по 2 чифта обувки всяка.Найон казва: "Кои обувки да носим на бала?" "Сериозно ли за това ме събуди от дрянка?!" "Да!Това е спешен моден случай!" "Оф,добре,ама защо точно мен питате?!" Джени се обажда: "Защото имаш добър вкус,обаче Джина,и ти трябва да си купиш обувки за бала!" "Да,знам."
Найон ми показва тези 2 чифта обувки:
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
"Носи първите,все пак е лято,нека не ти става топло от тези ботита." "Благодаря,Джина!" Джени показва тези 2 чифта обувки:
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
"Вторите,ако завали велурът на първите ще се намокри." "Благодаря,Джина!" "Момичета,утре ще отидем ли в мола,за да си купя и аз обувки за бала?" Джени казва: "Даже още сега!" "Но.."
Джени ме издърпва за ръката и ме домъкват до мола.Още в първия магазин,в който вляза со харесвам тези обувки:
Oops! Questa immagine non segue le nostre linee guida sui contenuti. Per continuare la pubblicazione, provare a rimuoverlo o caricare un altro.
Веднага отивам на касите и си ги купувам.Е,вече и аз съм готова за завършването!
След това отивам вкъщи,за да си напиша домашните..да,края на учебната година е,но учителите все пак ни дават домашни..След като си ги написах се обадих на Джънкук.
"Хей,Джънкук!Искаш ли днес да излезем някъде?" "Добре.Къде,кога и с кой?" "Ами ти,аз,Джени,Самуел и Найон." "Може ли и Намджун?" Когато спомена това имена си извъртях очите и казвах: "Защо пък и този великан да идва с нас?!" "Ами вчера си поговорихме и станахме приятели." "Оф,добре!" "Та,къде да се чакаме?" "Ами в 17:00 пред Аквапарка." "Добре.Чао!" "Чао!"
Още е 15:00,но започвам да се приготвям от сега.Обличам си сини скъсани дънки,черен запасан потник и пускам косата си,за да я изправя с пресата.Слагам си малко коректор,очна линия,спирала и червило и тръгвам.
След няколко минути съм пред аквапарка.Вече е 16:30 а Намджун още не е тук. "Само водопада ли чакаме?" "Да."-с въздишка се обажда Джънкук. След време и той идва. "Айде бе,къде беше гиганте?" "Я млъквай,нали съм тук?!" "Яя!"
Опитвам се да не се карам с него,което беше почти невъзможно.
Първо се качваме на скоростното влакче.Аз сядам с Джънкук,Джени със Самуел,а Найон сяда с Намджун..горкичката.След един рязък завой хващам блузата на Джънкук,за да не падна.Усещам мускулите и плочките му..Уау!След скоростното влакче отидохме на блъскащите се лодки.Този път всеки беше поотделно.Изведнъж великана се блъска в мен. "Хей,внимавай!" "Съжалявам,не те видях.." Това намек ли трябваше да е? "Ок,просто внимавай,ясно?!" "Абе нали такава е играта бе,сърдитке?!" "Яя!"
След това продължихме да се караме.Обаче си взехме сладолед и Намджун за мое най-голямо щастие млъкна.
Аквапарка затваря.Всички си казваме чао и се разотиваме.Само аз,Джънкук и Намджун се прибираме заедно.
След този дълъг ден вечерях домашно приготвено Кимчи от мама,измих си зъбите,облякох си пижамата и си легнах.
