~My friendly enemy~(Завършена)

💔Неочаквана среща💔

Събуждам се от дълга дрямка.Вече е сутрин.Чуватсвам се много по-добре.Може би просто ми е трябвал хубав сън или съм прекалили със сладоледа,когато ходихме на басейн.Важното е,че вече съм добре.Утре заминаваме към лагера.Много се вълнувам,затова си приготвям багажа от сутринта.Не искам да мъкна много неща,за да не приличам на хамалин.Опитвам се да подбера най-необходимите ми дрехи и други неща за пътуването.Слагам си няколко чифта къси и няколко чифта дълги дънки,няколко блузи,няколко потника,чорапи,бельо и тем подобни.Слагам ги в черния ми куфар и по чудо успявам от първия път да закопчея ципа.Явно не съм сложила много неща,а и това целях.
След това звъня на Намджун да го питам дали ще излиза.
"Хей,днес ще излизаш ли някъде?"
"Ами,може да се разходя в парка.Защо,искаш и ти ли да дойдеш?"-Е не бе,тъпингер.
"Ами да,и без това нямам какво да правя."
"Добре,ще те чакам там в 10:00."
"Добре,Чао!"
"Чао!"

~~~

След известно време вече съм в парка.Още не виждам Намджун,а е 10:30.
След известно време той най-сетне пристига.
"Съжалявам,че закъснях!Баща ми искаше да му помогна с нещо и ме задържа по-дълго!"-каза задъхано,явно е тичал до тук.
"Н-няма проблем!"
Защо запецвам??
"Ох,супер!Ти нали не си ме чакала много?"
"Не,и аз малко закъснях."
"А,добре.Ами..да тръгваме."

Тръгнахме и изведнъж се натъкваме на Джънкук и някакво момиче хванати за ръце.Коя е тя по дяволите?!
"Хей,Джънкук!"
Ох,какво се развика този тъпингер,иска да ме углоши ли?
"Хей,Намджун!Хей,Джина!"
"Х-хей,Джънкук.."
Не се стърпях и попитах:
"Кое е това момиче с теб?"
"О това ли,ам..ами казва се Мина."
Ъм,защо се притесни,когато го попитах?
"От къде се познавате?"-попита тя.
Идиотка.
"Тя е моя приятелка."
"Хмм..добре."-изгледа ме с повдигната вежда.
Иска ми се да и ударя един хубав юмрук.
"А ти от къде познаваш това момиче?"-попитах аз.
"Ъм..ами....това е новата ми приятелка."
МОЛЯ?!КАКВО ЧУХА УШИТЕ МИ?!ТОВА Е НОВАТА МУ ПРИЯТЕЛКА?!!
"Ъм,как така?От колко време се познавате?"
"Ами от преди малко."
МОЛЯ?!
След това просто се обръщам и си тръгвам,съжалявам че така оставям великана,но просто не мога да ги гледам тея двамцата заедно.Наджун ме викаше,но не исках да се обръщам.

•~•~•~•~•~•~•~•

Като се прибирам се обаждам на Джени за да и кажа какво е станало.Тя,Найон и Самуел отдавна знаеха,че харесвах Джънкук..сигурно и тъпунгера е знаел.Обаждам и се и ѝ разказвам всичко.
"Много съжалявам,Джина!"
"Няма за какво да съжаляваш..То се беше видяло,че нямах шансове с него."
"Не говори така!Има още риби в морето!"
"Знам..Благодаря,че ме изслуша,Джени!"
"Няма проблем,нали ще кажеш на Найон?"
"Да,даже и на Самуел!"
"Ох,както решиш..Чао!"
"Чао!И не унивай!"

•^•^•^•^•^•^•^•^•

След това реших да подремна,защото след такъв напрегнат ден няма как да не поспа.След няколко часа сън си написвам домашните,вечерям Кимпап,измивам си зъбите,обличам си пижамата и си лягам,понеже утре трябва да стана рано,а не искам отново да се успа.