Моята сбъдната мечта

Hi

Здравейте, аз съм Сурая и съм на 17 години и съм от България. В живота ми има още две момичета на имена Гергана и Магдалена. Запалени сме по к-попа още от началото. Но най-вече харесваме BTS. И трите си харесваме по един член на  групата. Аз си падам по Куки, Гери по Тае, а Маги по Шуга.
Една от моите мечти е да замина в Южна Корея заедно с тях и да срещнем с BTS. И ще се опитам да я осъществя като заедно кандидатстваме за визи след като навърша пълнолетие.

- Днес ще осъществим нашата мечта!!!- каза въодушевено Гери.
-Да! Не мога да повярвам ,че дните минаха толкова бързо!!! Сега нека тръгваме, че ще закъснеем за училище! -казах аз и трите тръгнахме. След  края на всички часове се запътихме към мястото за визите.

След дълго чакане излязохме и за наша голяма радост ни бяха приели. Бях много объркана.
Бях щастлива и горда със себе си, че успях да сбъдна може би най голямата си мечта.Но и тъжна, че ще съм далеч от родителите и приятелите ми.

Сега трябваше да се справям сама. Да си намеря работа. Да продължа образованието си.Да си намеря квартира. И нямаше да мога да разчитам на никого.

Прибрах се у нас и трябваше да кажа на родителите ми. Бях притеснена как ще реагират.

Вкъщи беше само баща ми затова  реших да изчакам и майка ми и да им кажа едновременно.

Отидох в стаята си и започнах да пиша домашните си.

Моментът настъпи. Майка ми се прибира и трябваше да им кажа.

След дългия разговор изпитвах смесени чувства. Защото баща ми не одобряване много много да ходя в Корея. Той винаги си е налагал неговите мечти, които не е успявал да сбъдне на мен. Да той искаше да замина извън страната, но не искаше да ходя в Корея ,а  в Америка.Докато майка ми ми каза да правя това, което искам. Но важното е, че след много молби успях да ги разубедя да ме пуснат.

Качих се в стаята си и звъннах на момичетата ,за да им кажа, че ще ходя. Бяхме много развълнувани, защото полетът ни беше след седмица.

Една седмица по-късно

Тази седмица мина много бавно и мъчително. Но винаги когато чакаш нещо с нетърпение то винаги времето минава супер бавно. Та  вече сме на летището и чакаме да влезем в самолета.

След дълго търсене на местата ни ги намерихме. Хубавото е, че седалките бяха по три на ред и не се налагаше една от нас да седи с непознат чичко.

Целия самолет слушаше само нас и всички хора ни гледаха. На нас не ни пукаше и продължаваме да си говорим.

Та така полетът свърши. Хванахме си такси и се запътихме към квартирата ни. Всички бяхме много изморени от полета. Все пак 13 часа са си 13 часа.

Всяка си имаше отделна стая. Аз влязох в моята и директно се пльоснах на леглото. Не ми се занимаваше да си подреждам багажа и за това го оставих за утре.

Това е първият ми път ,в които пиша нещо подобно и се надявам това да ви хареса. Извинете ме ако има правописни грешки, но не всеки е идеален.