Моята сбъдната мечта

11

Гледна точка на Сури:
Омма се върна с напитките, но не беше сама Тае също ѝ помагаше.
И двамата се държаха странно, нямаше да оставя нещата така, след като BTS си тръгнат ще говоря с нея.

През това време Магушито зяпаше заспалият Юнги, а аз за пореден път се оглеждах за един човек, а именно за Джон Джънгкук, но него така и го нямаше. Задавах си един и същи въпрос и той беше Къде ли може да е сега. Накрая не издържах и реших да попитам.

-Хора знаете ли къде е Куки.

-Да....ъммм.....той.....има работа.-каза Джун ,а последното го каза със скороста на светлината. Няма да ви лъжа. Стана ми адски гадно, но се замислих, че е прав. Аз съм просто една капка в морето. Те имат супер много фенове и той ще избере точно мен. Да бе. Най-добре беше да не мисля за това се насилих да се усмихна и продължихме да си говорим.

Гледна точна на Джънгкук:
Всички отидоха да видят Сурая, защото си е спукла крака.Такова внимание никога не съм получавал, а с тях се познавам от 5 години, а с нея са запознаха преди 1 седмица. Не ги разбирам. Само аз отказах да отида и си измислих, че съм имал недовършена работа.

Гледна точка на Сури:
Момчетата все още са тук и продължаваме да си говорим.
Много са любопитни.

-Как разбрахте за кей-попа.- попита Хоби.

-Ами Маги първа започна да го слуша и след това започна да ни говори за него. Аз първоначално не ви одобрявах, но след това се запалих супер много, както и Плами. А за Герито тя просто започна да ви слуша.

-Много хора не ни одобряват, не си единствена- каза току-що събудилият се Юнги.

-Аз.... Съжалявам.

-Няма защо. Пък и сега ни харесваш нали?-Джин

-Разбира се.

-А как решихте да дойдете в Корея. -Джимин

-Ами това ни е мечтата от както разбрахме за вас и с много усилия успяхме да я постигнем. -Маги

Докато говорехме на шестимата уникални момчета телефоните им извибрираха и явно е било нещо важно.

-Ъммм.....възникана ни нещо важно и се налага да си тръгнем.

-Оу....ъммм....няма нищо. Аз ще ви изпратя-Омма

И така след като омма ги изпрати, сега беше моят момент.

-Гериииии

-Кажи-Омма

-Елааа както и ти Магуши. -казах провиквайки се, за да може да ме чуе, защото беше в кухнята.

-Какво искаш- омма

-Ще карам направо.Има ли нещо между теб и Ви.

-Да от както се върна от кухнята, заради напитките се държите странно и двамата- Маги

-Ами.......аз.....такова..... -омма

-Това да ли трябва да значи.- казах, а тя погледна засрамено към земята.

-Оооо толкова се радвам за теб. -каза Маги и двете я прегърнахме.

После и Пламито дойде в къщи каза ни за чата ѝ с Хоби и за нея се радвам изключително много. По добре е така. Предпочитам близките ми са са добре и аз да не съм от колкото да знам, че съм добре, а близките ми не. Сега си давам сметка колко много ги обичам.

Здравейте, хора. Знам, че тази глава е къса, но нямах време и трябваше да кача днес. И може би това ще е последната глава, няма да е края, защото имам още идеи просто не ми харесва.