4

106 7 8
                                    

17:00

Току-що свършихме работа и понеже времето беше хубаво и не искахме да се затваряме в квартирата решихме да се разходим из Сеул. Бяхме аз, Маги, омма, Плами и Криси. По пътя ние разпитахме Кристиана.

-Та ти какво ще кажеш за BTS.-попитах я аз с усмивка.

- Ми.... Не знам не съм ги чувала преди да ми кажете за тях.

-Ооо сядай имаме време.

Та така аз извадих телефона си и го отключих като избрах една обща снимка на всички мембъри. Ето я и нея:

-Ако трябва да съм честна нито един не изглежда като хората

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


-Ако трябва да съм честна нито един не изглежда като хората. И всичките са еднакви. Кви са тея китайци.

-Първо: Те НЕ са КИТАЙЦИ, а КОРЕЙЦИ. Второ: Всичките са коренно различни и като външен вид и като характер. И трето :Те са
най-красивите хора, които някога ще видиш. А сега искам да ми покажеш кои най-много ти харесва.

-Оффф хубао.... Ми... Мисля, че този изглежда най -добре. -каза като посочи Куки. -Кои е???

-Ааа няма да се разберем така. КУКИ СИ Е САМО ЗА МЕН. РАЗБРА ЛИ???

-Все едно съм тръгнала да ти взимам китаеца. Дръж си го. Не ти го ща.

-Не е китаец. Кореец е беее.

-То кореец или китаец все същото. Все са с дръпнати очи.

-Има ОГРОМНА разлика между корейците и китайците.

-Оххх както и да е. С теб не можа да се спори.

-Радвам са, че го осъзна.Та искате ли да отидем да ядем.

-Да.-отвърнаха всички в хор.

Вече сме в един ресторант и всички си поръчахме. Откакто се запалих по кей-попа много искам да опитам кимчи (традиционно корейско зеле с много подправки) , затова си поръчах. Омма и Магушито си поръчаха същото. Палми си поръча кимбап (нещо като суши) , а Криси чук (оризова традиционна корейска каша). Както винаги се хилихме като напушени и сигурно човек, които е на 10 километра от нас щеше да ни чуе.

Вече в квартирата:
Днес в почивката ни реших да отида да хапна набързо нещо в близката закусвалня. Това което ме учуди беше, че бяха сменили продавача. Защото преси два дена беше друг. Той беше висок и слаб но в същото време и си личеше,че ходи на фитнес с кафява коса и кафеви очи. Докато си поръчвах не спират да го зяпам.Беше наистина красив.Ето и една снимка:

Той постоянно ме разпитваше

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

Той постоянно ме разпитваше. Разбрах, че той се казва Мин хо и вече се сдобих с телефонният му номер.Той е забавен, сладък и МНОГО красив.

Оффф много искам да кажа на момичетата. Вече не издържам.

Понеже аз бях в моята стая, а те бяха в хола пред телевизора реших да сляза долу при тях и да им кажа. Взех дистанционното и изключих телевизора. Те започнаха да мрънкат както винаги ,а аз им казах като погледнах към Земята:

-Трябва да ви кажа нещо.

-Какво има!!!-казаха те притеснено.
-Ами....

-Казвай бе момиче. Ща умра от притеснение.-каза Маги

-Ами... Мисля, че си харесвам едно момче.

-Ооо има игра имааа. Казвай кои е.-каза омма докато ме сръчкваше с лакът.

-Шуга.- казах докато едвам сдържах смеха си. Трябваше да видите изражението на Маги. Струваше си, за да видя това изражение.

-Моля!!! Шуга ли чух. Не си познала. Шуга си е моят съпруг и на никой друг.-каза като започна да ме бие с възглавницата.

-По полека бе момиче. Само се маитапех.

-Оххх олекна ми.

-Та сега ни кажи кои е.

-Ами той се казва....

Надявам се главата да ви е харесала. И съжалявам ако има правописни грешки.

Моята сбъдната мечтаWhere stories live. Discover now