Моята сбъдната мечта

15

И Маги се усмихваме, но забелязах, че е фалшиво, затова станах от дивана и я хванах за ръката, завлякох я към стаята ми, а след като влязохме я затворих. Отворих един шкаф и от него извадих един "документ". Подадох ѝ го и казах:

-Прочети го- след това седнах в края на леглото и закрих лицето си с ръце, кото изчаках реакцията ѝ. Не се чуваше никакъв звук, затова навдигна глава и видях, че цялото лице на Маги беше в сълзи. Не ме дочака да кажа каквото и да е било и ме прегърна все едно съм взела да умирам.

-К-каквото и да става аз ще съм до теб.....И-и ти ще се оправиш. А-а не само и-и аз, Гери и Плами също ще са до теб. Щ-ще съм с теб до края.-Маги

-Знам. А сега нека слизаме.

-Ще кажеш на момичетата, нали.- Магушито.

-По добре сега, отколкото никога.

Тя изтри сълзите си и двете слязохме по стълбите, като аз държах "документа " в ръката си. Когато стигнахме до дивана просто им го подадох и седнах на другия край на дивана. Просто не можех да говоря. Чувствах се виновна. Седях и ги гледах как гледат уплашено. И изведнъж омма проговори с пречупени си глас едвам съдържайки сълзите си.

-От кога знаеш за това.- омма.

-Ами...от 3 месеца.

-И не си ни казала толкова време.-Плами.

-Не намерих подходящият момент и не знаех как ще реагирате. Принципно не исках да ви казвам, но вече не издържах да ви лъжа.

-Това не е вярно...не го вярвам докато не отидем в болницата и не направят нови изследвания.- каза омма като стана от дивана и тръгна да си облича якето.

Маги и Плами последваха примера ѝ и ме погледнаха с поглед  "веднага се обличай или..... ", но аз все още седях и ги гледах седнала на дивана.

-Би ли си облякла якето- каза нерво Маги.

-Оффф- станах и облякох якето си, пред вратата ни чакаше едно такси. Влязохме в него, по пътя омма не спираше да тропа с крака си нервно. Разбирам я. Ако бях на нейно място и не мен щеше да ми е изключително гадно. Сигурно ми е ядосана.

И спирането на таксито спря мислите ми. Плами извади пари и плати на човека. Той си тръгна,  а ние влязохме вътре.

Изчаках ме реда си и след това влязохме вътре.

-Добър ден, каков ви води насам.

-Ами искаме да проверим дали това което пише на документа е вярно- попита Маги като подаде въпросният лист- като може ли да се направи нов.

-Разбира се, но резултатите няма да излязат скоро.

-А кога ще имаме достъп до тях тогава. -омма

-Най-късно ще Ви бъдат предоставени след две седмици.

-А най-рано. -Плами

-Може би към една седмица.

-Добре, много Ви благодарим. Сега какво трябва да направим. -Маги

-Ами ще трябва да Ви взема кръв от вената.- знаех това отлично, но все пак ме беше страх, затова по гледах омма оплашено, а тя от своя страна ме погледна с загрижен поглед. До някъде се оспокоих, но по голямата част от мен я беше страх.

-Коя от вас човека.

-Аз- казах несигурно.

-Добре, ела с мен.- посъветва ме и тръгна да излиза както и аз след него.

Заведе ме в друга стая и ми каза да
седна на един стол. Беше като на заболекърите. Върза ми ръката с нещо колан и извади иглата. Изтръпнах. Започна да спуска иглата и напрежението в мен се увеличаваше с всеки сантиметър, които се доближаваше към ръката ми. Накрая започна да ми причернява пред очите и явно съм изгубила съзнание.

Здравето, хора. Надявам се тази глава да ви е харесала. Борахае💜