Докато си седях на дивана се сетих, че не бях проверява в шкафа с лютеницата на Магито. Станах и се запътих на там. Отворих го и видях, че има един останал буркан. Знаех, че ще ми се кара и то много като разбере, че съм ѝ взела лютеницата без да я питам. Особено като това е последният буркан, направо не ми се мисли..... Ама няма да седя гладна. Взех хляба и си намазах няколко филиики. Буквално ги изядох за пет минути. Приличат на някое прасе, което не е виждало храна една година. Беше уникално вкусно. След като се нахраних си взех телефона и започнах да си доглеждам кей-драмата.
След няколко епизода се чу и отварянето на вратата. Нямаше кои друг да е освен Магито и омма, а и без това вече беше станало 17:13. Стопирах епизода и се запътих към входната врата.
-Знаеш ли кои ще идва ,за да те видят- омма
-Кои-казах неразбиращо
-BTS- казаха те едновременно.
-Да бе.
-Наистина- каза Маги и трите започнахме да пищим. След това Магито отиде в кухнята, а аз си останах да седя на дивана.
-Сурая да имаш нещо да ми казваш?-каза ядосано Маги.
-Неп. -казах провикнах се, за да може да ме чуе от другата стая.
-А това какво е?-каза като дойде в хола, показвайки ми празници буркан с лютеница.
-А това ли, ами....нямаше нищо за ядене освен лютеничката ти.
-И ти реши да изядеш последната лютеница. -Маги
-Точно така. -казах аз, а тя се изнерви и тръгна нагоре по стълбите -Стига деее. И сега ще ми се сърдиш за това. -казах аз, но тя не ме чу, защото вече беше в стаята си. Станах от дивана, взех си патериците и тръгнах към стълбите. Вече бях пред вратата ѝ и влязох без да чукам тъй като знаех, че ако по чукам ще ме изгони.
-И сега ще ми се сърдиш за това
-Не- каза раздразнено Маги
-Да много добре те познавам. Тва го кажи на баба ми.
-Нали знаеш, че дори и да ти се сърдя аз никога няма да спра да те обичам. -Маги
-Знам. А това значи ли ,че не ми се сърдиш вече.
-Не мога да ти се сърдя- каза тя и ме прегърна. Без да се замислям отвърнат на прегръдката ѝ и двете слязохме долу. Оказа се, че BTS ще дойдат след около час за това се качих в стаята си и започнах да си избирам дрехи ,защото все още бях с пижамата си, а не мога да се появя така пред тях. Избрах да се облека така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Беше ми малко трудно да си обуя дънките заради шината на кракът ми (чесно казано не знам дали това трябва да е шина), но се справих някак си. Слязох долу и се настаните на любимото ми място от няколко дни, а именно дивана. Започнах да си ровя в телефона (както винаги) и в същият момент на вратата се позвъня. И омма отиде да отвори вратата. Пред Прага ѝ стоеше......
Здравейте, хора искам да Ви кажа ЕДНО ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не мога да повярвам, че вече имам 400 почитания. Никога не съм вярвала, че тази шитня ще събере толкова почитания. Знам, че сега всеки ще каже, че това се много малко. Но всеки човек трябва да се радва и на малкото което му дава живота. Да гледа от добрата страна на живота и ако си мисли, че няма такава да си спомни за хубавите моменти и за хората които я подкрепят и обичат такава каквато е. Когато ти се случват само лоши неща ти се научаваш да се радваш истински на малките неща ,които се случват след всяко лошо.
Знам ,че главата е ужасно кратка, но ще се опитам следващата да е 1000 думи. И отново ужасно много Ви благодаря.
