Една седмица по-късно: Както всеки обикновен ден станах и влязох в банята, за да извършва процедурите ми. Свалих дрехите си и пуснах топлата вода да се стича по тялото ми.
След като излязох от нея си сложих голяма хавлия около тялото и си извадих такава по-малка за главата.
Взех сешоара си и го включих в контакта, като започнах да се суша. И понеже косата ми е доста гъста ми отнемаше около трийсет минути най-малко докато тя изсъхне.
Вече бях почти готова и ми оставаше само да си избера дрехи. Ето ги и тях:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не беше нищо кои знае какво.
И понеже стомаха ми започна да къркори, реших да сляза долу и да закуся-обядвам понеже беше 12:22. Тааа слязох и долу нямаше никой когато влязох в кухнята намерих бележка на която пишеше:
Ние сме навън и ще се върнем към 16 часа. Ти спеше и не искахме да те будим, затова не те повикани ЕС нас. Е явно ще имам време да догледам к-драмата си. Та так нека се върнем към закускообяда ми. Отворих хладилника и вътре намерих мусаката на Маги и имаше една останало кисело мляко.
Сложих си в чинията едно парче и към него прибавим и малко кисело мляко. Тъкмо започнах да ям и телефона ми звънна. Погледанх го и видях, че е непознат номер.
Вдигнах го и от отсрещната страна се чу:
-Вие ли сте Сурая (и тук не мисля да казвам фамилията си)
-На телефона.
-Исках да ви кажа, че резултатите ви са готови.
-Веднага идвам.- казах като затворих, по най-бързият начин облякох якето си и изхвърчах от квартирата ни. Но преди това не забравих да я заключа.
15 минути по-късно Току-що влязох в болницата и веднага се запътих към кабинетът на доктора. Когато стигнах пред него почуках и той ми отвърна влез. Не се поколебах и го по- слушах. Отворих вратата и се настаните на малките фотиолчета пред бюрото му.
-Това са резултатите.- каза като ми подаде един лист.- не изглеждат никак добре.
-Може ли да Ви помоля за нещо- аз
-Разбира се.
-Може ли да изготвите същият документи, но резултатите да са напълно противоположни от тези.- аз
-Съжалявам, но това няма как да стане, не искам репутацията ми на добър доктор да се развали и да се разчуе.
-Уверявам Ви, че никои освен нас двамата няма да знае.- аз
-Добре.
-Чудесно, но кога ще мога да взема фалшивият документи.- аз
-След час ще е готов.
-Ще съм тук, пак ли да дойда в кабинета Ви.- аз
-Да.
-Ужасно много Ви благодаря.- казах и излязох от кабинета му. Чудех се какво да правя, защото беше едва 13:56 и имах близо два часа докато момичетата си дойдат.
Не исках да разбират, че това е истина, затова ще направя фалшив документ. По добре е така. Всичко ще е по старо му.
Нека се върнем към това какво ще правя един час. Единственото нещо което ми идваше на ум е да звънна на Минхо, за да излезем.
Нямаше да му казвам за нищо от това какво бях намислила. Просто трябваше да запълня времето си за този един час. Взех телефона си и го набрах.
-Хей....Ъммм....Исках да те питам дали искаш да излезам за час.
-Добре. Ти къде си? - ей сега я втасах. Трябва да измисля нещо бързо, за да бе се осъмни.
-Оууу....аз ли.....аз....аз съм...аз съм у нас.
-Сигурна ли си, че не ме лъжеш?
-Напълно.
-Добре до десет минути ще съм у вас.
-Добре, ще те чакам.- и сега какво ще правя. Трябва да тичам, за да стигна до нас преди той да е дошъл.
Така и стана. Тичах като дадох всичко от себе си. Реших да мина от задният вход в случай, че може да се срещнем пред входната врата и да оплескам всичко.
Влязох супер задъханата и веднага се хвърлих на дивана. След няма и десет секунди на вратата се звънна. Знавх, че е Минхо затова станах от дивана и отворих вратата.
-Защо се забави толкова бе момиче притесних се, че нещо може да ти е станало.- Минхо
-Нищо ми няма
-Защо се забави тогава.- Минхо
-Ааа това ли....ами....аз.....слушах музика на слушалките си и не съм чула, че си звънял.
-Добре? Нека излезем.- Минхо
-Хайде.- отвърнах му аз като затворих вратата , а след това я заключих.
Разхождаме се и аз постоянно гледах часа, за да не закъснея. Явно Минхо не забелязал. Той като ме попита.
-Какво става. Защо постоянно си гледаш телефона. Да не би да чакаш на кого.
-Не. Аз трябва да тръгвам.- казах и се прегърнахме за чао.
-Добре. Чао.
След като се разделихме аз се запътих към болницата......
