След като се поздравихме, аз ги запознах с момичетата, които също като мен се притесняваха.
-Та.....това са Плами, Гери и Маги-казах като ги посочих и всички момчета се здравината с тях без да се представят ,защото нямаше смисъл тъй като те знаеха имената им.
Настана не ловка тишина и никой не казваше нищо. Аз не спирах да зяпам Куки, а той от своя страна си гледаше в краката, докато не вдигна погледа си като по този начин се спогледахме и той попита.
-Какво искате да правим?
-Искате ли да се опознаем? -каза въодушевено Хоби
-Да-казаха всички едновременно.
И така вече си говорим вече час и понеже стана късно си казахме чао и си отговорихме и друга среща, която ще е след няколко дни. По пътя убедихме и Пламит да дойде да спи у нас. Говорихме и се смяхме цяла нощ без да се притесняваме колко е часа, защото утре е събота.
На следващия ден Събудих се от тъпите коли, които вдигаха ОГРОМЕН шум. Кой забога ще кара в 7 часа суринта. След това се опитах да заспя, но без резултат. Та така вече е 9:59 и все още никои не е станал. Ами така ще е като си легнахме в 02:47 сутринта.
Слязох долу и отворих хладилника, но вътре беше празно. Умирах от глад и затова реших да отида до близкият супермаркет и да купя храна, която да сготвя.
Влязох в банята и започнах да се оправям. След това отворих гардероба си и избрах да се облека така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не беше нищо особено, но все пак отивам до супера, а не на модно ревю. Слязох долу и проверих за телефона ми, но така и не го намерих за това просто тръгнах.
Слязох вътре и взех няколко рамена заедно с някакво друго храни и св запътихме към касата. А след това тръгнах към квартирата ни. Огледах се преди да пресека пешеходната пътека и тръгнах по нея, но изведнъж се чу рязко спиране на спирачки и аз се обърнах. В следващият момент всичко ми стана черно.
Гледна точка на Маги: Събудих се и слязох долу. Вече всички бяха слезли, но само Сури липсваше. Качих се до стаята ѝ, но и там я нямаше.
Вече я няма от един час к започвам да се притеснявам за нея. Слязох в хола и телевизора беше пуснат. Загледах се и разбрах, че става въпрос за блъснато момиче, а по късно разбрах ,че въпроснто момиче беше..... Сурая. Те съобщиха в коя болница са я настанили и ние веднага извикахме такси. По пътя писах на родителите ѝ все пак и те трябваше да знаят. Стана ми гадно за нея тъй като те дори не се поинтересуваха как е дъщеря им, а побързаха да се оттърват от мен. Стигнахме пред болницата и попитахме една от сестрите къде се намира Сури. Тя ни опити и вече се намираме пред операционната (не знам дали трябва та е там)
.....
Чакаме с часове и никои не излиза. Много се притеснявам за нея и не спирам да се обвинявам за случилото се, ако се бях събудила по рано или ако бях отишла аз вместо нея. Сега тя нямаше да е вътре. И докато за пореден път се само обвинявам, докторът излеза и всички станахме и отидохме при него
-Как е тя?-каза Гери
......
Здравейте, хора. Знам, че главата е къса. И че това е една от най тъпите ми глави, но какво да се направи такъв е живота. Следващият път ще е по дълга. Искам страшно много да благодаря на lovebg17 и plami_95 че ме подкрепят и ми вдъхват кураж. Благодаря ви че сте до мен и чесно казано не знам с какво ви заслужих
