Две седмици по-късно: Нещата вървят добре. Вече се чувствам по-добре и днес отново ще се върна на работа. През времето в което си бях вкъщи се сближиха още повече с момчетата, освен с един човек, кои е човека ли?Той се казваше Джънгкук. Той просто отказваше да дойде да ни види дори един път, но както и да е. Важното е, че сега момичетата са до мен, да вярно е че искам и той да е до мен, но не мога да направя нищо по въпроса.
Та така за пореден път бях събудена от шибаната ми аларма. С триста зора станах от леглото ми и се запътих към банята. Понеже имах време, реших да си взема един душ. Влязох в банята и пуснах топлата вода. И така след 20 минути вече бях готова. Слижих си хавлия около тялото и такава по-малка за главата. Отворих гардероба си и накрая избрах да си облека това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Взех сешоара и започнах да си суша косата. След около 30 минути бях напълно готова и слязох долу при момичетата. Те също бяха готови и закусваха. Аз си взех една и заедно се запътихме към работното ни място.
Гледна точка на Куки: Момчетата все по често ходеха при нея. С всеки изминал път исках все повече да отида с тях, но нещо не спираше. Една част от мен казваше да отида, а друга не. Днес те отново ще излизат и този път бях решен да отида каквото и да става. Просто вече не издържах.
Гледна точка на Сури: Докато вървяхме към супермаркета срещнахме Пламито и тръгнахме заедно. През целият път се смеехме като олигофрени не, че не сме де....ама тва е друг въпрос. Там видях и Кристияна. Просто я игнорирах. Тя ми говореше и не спираше да ме пита какво ми има. Но аз упорито я игнорирах и продължават да си върша работата. Днес ще бъде дълъг ден.
Часът е 17:07 и вече свършихме работа. Обсъдихме и решихме, че баницата ни ще остане да преспи "вкъщи". И понеже никои не говореше аз си извадих слушалките и си пуснах"I NEED YOU ". След няма и пет минути вече бяхме пред квартирата ни. Омма извади ключа, отключи вратата и когато влязохме видях ,че момчетата бяха седнали на дивана.
-Изненада!!!- казаха всички в хор.
-Имам въпрос- Аз
-Кажи- каза Джун.
-Как влязохте вътре.
-Ами....задният прозорец беше отворен и....да..-Джимин.
-Ясно- казах аз си всички започнахме да се смеем. Но едно нещо привлече вниманието ми и то от както влязох вътре. По точно един човек. Не спират да го гледам. Дори не слушах какво си говорят просто наблюдавах тази красива заешка усмивка, която се появяват когато Джин изръси някоя простотия. Несъзнателно съм се усмихнала и в един момент погледите ни се срещнаха, а аз изтръпнах. Не знаех какво да правя за това просто се включих в разговора и се опитах да забравя случилото се преди една минута.
-Искате ли да играем на нещо- предложи Джимин.
-Добре, но на какво- Магушито.
-Искате ли на Шише,но ще вкараме и предизвикателства.
-Добре!- казаха всички и така започнахме да играем. Първа въртях аз и се падна Магушито. Изгледах я с мазна усмивка и започнах да говоря.
-Предизвиквам те да се качиш в твоята стая и да прекараш 10 минути с.....-и тук се направих, че мисля- Юнги.
Те станаха и се запътиха към горният етаж. И понеже знам, че той ѝ е беаса реших да направим следното.
-Хора. Искате ли да заключим тези двамата.
-Хайде!- извика Ви и всички след него се съгласиха. Тогава омма взе ключа и тихомълком се запътихме към стаята ѝ. Пъхнахме ключа в ключалката и тя го завъртя. След това отново влязохме долу и продължихме с играта. На ред беше.....
Здравейте, хора. Знам, че казах в миналата си глава, че ще спра да качвам, но lovebg17 и plami_95 постоянно ме карат да кача нова глава, затова ето ви я. Надявам се да сте доволно.
