Моята сбъдната мечта

5

-Ами той се казва.... Мин хо.

-Искам снимка. Веднага. -включи се и омма.

-Добре деее. -казах кото извадих телефона си, влязох в профила му и избрах една негова снимка.-Ето

-Ооо бебето ни порастна. -каза Магушито като ме прегърна.

-Стига деее.

-Та вие ще излизате ли? -Гери

- Миии не знам. Сега ще му пиша.

-Еййй оборотната. Чак телефона си му взела. -каза Маги с мазна усмивка. Не казах нищо, а само я погледнах на кръв. И продължих да му пиша.

Попитах го дали иска да излезем и той се съгласи. И така той уреди мястото и часа. През цялото време усмивката ми не влизаше от лицето. Разбира се тя беше забелязана от момичетата и те започнаха да ме базикат. А аз се качих в стаята си и обмислях да му призная чувствата си. Да знам, че се познаваме от 3 дни, но от мига, в които го видях не спирах да го зяпам, да изгубвам ума и дума и тези шибани пеперуди в стомаха ми да се появяват постоянно. И понеже бях изморена реших да си легна.

На следващия ден:

Събудих се и от доста време не се бях наспивала така. Спах като къпане бебе. Буквално. Станах от мекото ми легло и се запътил към банята. Направих сутрешната си рутина и излязох от стаята си. Момичетата още спяха и за това реших да направя закуска. Отворих хладилника и видях ,че има 10 яйца и 5 кренвирши. Щях да направя кренвиршите в формата на сърца ,а вътре да сложа яйцето и се получи нещо такова:

И понеже ни бяха останали още 3 кисели млека направих айрян и го сипах в чаши. Тъкмо свърших и момичетата се събудиха, като веднага седнаха да ядат. Явно им  е харесало, защото изядоха всичко.
Докато се осъзная вече беше станало 12 часа. А срещата ми беше от 13 часа. Влязох в стаята си с триста и отворих гардероба си.

След дълго чудене избрах това:

Погледнах телефона си и осъзнах, че е 12:39. Успокоих се тъй като мястото беше близко до квартиратаквартирата ни. Взех чантата си и тръгнах на там. Когато отидох  той вече беше там. Щом ме видя се запъти към мен и ме прегърна. Беше толкова... толкова.... приятно. След като се отделихме настъпи неловка тишина и аз реших да му призная.

-Та... знам, че се познаваме от буквално 3 дни, но.... аз мисля, че имам чувства към теб ,повече от приятелски ,ако ме разбираш.

-Ама ти сериозна ли??? -Мин хо

-Да. -отвърнах аз с надеждата, че и той ще има чувства към мен.

-Ами често казано аз нямам чувства към теб, но бих искал да останем приятели и да знаеш вината не е в теб. Ти си един прекрасен човек, които заслужава да бъде обичан от правилният човек. -щом го каза сърцето ми се разби на милион парченца. И понеже щях да се разплача пред него му казах:

-Разбирам. А сега може ли да си тръгна.

-Разбира се. -Мин хо

През целият път не спират да плача и да се само обвинявам. Въпреки, че той ми каза ,че причината не е в мен.

Прибрах се и щом момичетата ме чуха, че влизам веднага дойдоха да ме разпитват:

-Какво стана. Защо си плакала. Отряза ли те. -попита омма загрижено.Аз само кихнах, а тя разтвори ръцете си в знак за прегратка. Не чаках втора покана и са доближиха до нея, а тя ме прегърна. Понеже исках да остана за малко сама със себе си се качих в стаята ми. Взех си слушалките като си пуснах тъжни песни на BTS и седнах на леглото ми. Докато слушах музиката съм заспала.

7:00
Събудих се от досадната си аларма. Днес отново бях на работа. Единственото положително за този ден е, че днес сме петък и утре съм почивка.

Вече бях готова и чаках момичетата. Още ми беше зле заради вчера и бях способна да ги овикам ако продължават да се бавят. Вече ми писна да ги чакам затова тръгнах сама.

Вече бях в магазина и започнах да работя. Не исках да говоря с никой и постоянно странях от момичетата. Докато един клиент не започна да ме разпитва за съставките на хляба. Учудващото беше, че носеше маска, шапка и слънчеви очила. Та така започнах да му обяснявам и в един момент осъзнах, че това беше.....