Моята сбъдната мечта

13

На ред беше....Джун. Той завъртя бутилката и се падана Пламито.

-Предизвиквам те да целунеш Джей-Хоуп.

Тя погледна засрамено земята, а в същото време Хоуп само това и чакаше, той стана и отиде при нея вдигна брадичката ѝ и бавно слепи усните им. Всички започнаха да пляскат, а някои дори и свиреха. Бузите на Пламито бяха по-червени и от на домат.

При Маги и Юнги. Гледна точка на Маги:
Сури ни предизвика да отидем в моята стая за 10 минути. Сигурно целеше да ни сближи. Тааа с Юнги седнахме на леглото и започна една неловка тишина докато не реших да я разваля...

-И сега какво ще правим.

-Ами искаш ли да се опознаем.- каза той с уникалния си глас.

-Амиии аз знам много неща за теб.

-Но за не знам нищо за теб.-Юнги

-Ами казвам се Магдалена на кратко Маги. На 18 съм. С Гери и Сури работим е един супермаркет. Не съм единствено дете, имам брат и горе долу е това.

-Супер.- беше единственото, което каза и след това отново настъпи тишина. Мислех си дали да му призная за симпатиите си към него. Познаваме се от месец и нещо. По добре късно от никога. Нямаше какво да губя. Все пак ако не ме харесва дори и малко няма и да започне.

-Ъммм..... Може ли да ти кажа нещо.

-Разбира се.

-Ами....аз....харесвам.- и тук вече не можех да продължа.

-Не увъртай, карай направо.

-Харесвам те.- казах аз забила поглед в земята. Той седеше и гледаше като гръмнат без да каже и думичка. Аз размахах ръката си пред лицето му и той като, че ли излезе от транса ,в който беше изпадал.

-Аммм...как да ти го кажа.....ами.....ти заслужаваш по добър, аз не с..

-Просто си кажи, че не изпитваш нищо към мен. Не е нужно да увърташ. Така ли е.

-Да- каза тихо, но аз успях да го чуя.

-Ясно. А сега може ли да ме оставиш сама с мислите ми.

-Но...- каза той, но преди да довърши аз го прекъснах.

-Моля те!!- казах настоятелно.

-Добре.- каза той като стана от леглото и отиде до вратата.

-Ъммм...мисля, че са ни заключили. -Юнги.

Веднага извадих телефона си и писах на Сурая.

Маги:
Веднага отключете вратата.

Сури:
И защо да го правя. Така имаш повече време с Юнги.

Маги:
Ако не отвориш вратата до една минута по добре да забравиш за съществуването ми. Няма да ти проговоря и ти знаеш че съм напълно способна да го направя ти решаваш.

Гледна точка на Сури:
Докато продължаваме да играем, някои ми писа затова взех телефона си и видях, че е Маги беше ядосана за нещо. Трябваше да ги отключим или.....не ми се мисли.

-Хора. Трябва да ги отключим. Веднага.- тогава всички ме поглднаха въпросително, а аз им показах чата ни. След като го прочетоха, всички се запътихме към вторият етаж и отключихме стаята ѝ. На прага ѝ стоеше Юнги и веднага след отключиването ѝ той слезе по стълбите. Маги пък беше легнала на леглото си и беше забила глава във възглавницата си. Не ги разбирам какво им става. Казахме на момчетата, че ще дойдем след малко и да ни чакат долу. С момичетата влязохме в стаята на Маги, а омма и Палми се приближиха до нея тъй като те винаги са били добри в това да успокояват хората. Мен никога не ме е бивало в това, но за сметка на това винаги мога да скапя още повече настроението на един човек. За това просто стоях отстрани ѝ ги гледах. Маги не изглеждаше никак добре, за това слязох долу и по най-любезният начин изгониха момчетата. Когато отнова се качих горе Маги вече плачеше, а двете момичета я прегръщаха. Реших, че в тази ситуация съм излишна и затова просто излязох от стаята и влязох в моята. Сложих си слушалките и започнах да слушам музика. Легнах на леглото си и започнах да зяпам тавана, мислех си за случилото се преди три минути когато видях Магито да плаче. Тя не плачеше често. Не я бях виждала да плаче много пъти.
Иии така докато съм мислела за нея съм заспала.

Здравайте, хора мисля да кача още една глава утре както и другиден. Таааа това исках да ви кажа. Борахае.