Моята сбъдната мечта

14

Сутринта се събудих сама без никаква аларма. Бяхме събота и затова не се налагаше да ходя на работа. Протегнем се и взех телефона си от нощното ми шкафче, включих го, за да видя колко е часа и се оказа, че е 10:03. Станах от леглото ми и се запътих към банята. Нали знаете когато не ви е натаман, всеки си имам по един такъв ден е днес ми беше такъв. Тааа след като излязох от нея ,слязох дирекно долу. Там бяха Палми и омма.

-Маги спи ли.- попитах ги аз раздразнено.

-Не- отвърнаха ми те. Дори не им отговорих и с бавни крачки започнах да изкачвам стълбите. Когато вече бях пред стаята ѝ и почуках. Тя само отвърна студено едно "влез". Отворих вратата и се усмихнах, макар че не ми беше до това.

-Хей. Как си.

-Какво искаш- Маги.

-Исках само да видя как си.

-Е видя ме, а сега можеш да си вървиш.- Маги.

-Какъв ти е проблема, разбирам че ти е гадно, но това не ти дава правото да си го изкарваш на мен.- казах аз вече викайки.

-Просто ме остави.- отвърна тя тихо.

-Добре щом това искаш.- казах и тръшнах вратата след себе си. Влязох в стаята ми и легнах на леглото ми, като отново започнах да зяпам тавана.

Зяпам го дълго време и си мислех за много неща, докато вибрирането на телефона ми не ме спря. Погледнах го и на екрана му изписваше Минхо не ми беше до него, затова просто го оставих да си звъни. Обаче той беше настоятелен, звънна още един път и на третият вече ми кипана и му отговорих.

Сури:
Кажи.

Минхо:
Ами искаш ли да излезем.

Сури:
Не.

Минхо:
Не приемам откази.

Сури:
Минхо не ми се излиза. Просто ме остави. Моля те.

Минхо:
След 15 минути ще дойда да те взема,бъди готова.- каза и ми затвори. Супер. Сега ще трябва и да излизам. Станах от леглото ми и започнах да си избирам дрехи. Накрая се спрях на това:

Погледнахн часа и ми оставаха още 3 минути. Слязох долу и казах на момичетата, че излизам и точно тогава на вратата се звънна. Знаех, че е Минхо ,затова отворих вратата и излязох. Пон пътя той ми говореше някакви неща, но аз въобще не го слушах.