перверзник

1K 32 6
                                    

Свършихме,а тя стана и се наведе до земята за да си вземе дрехите. Не издържах и я шляпнах отзаде. Тя не реагира. Вече се бяхме се разбрали,че ще правим проекта в моята лична къща,тоест не у нашите. Щяхме да сме сами.

Неутрален разказвач
Влязоха в последния останал час,а Джим си рисуваше. Щом Джейми видя рисунката веднага го изгледа на кръв. Това беше женско тяло,което с ръце криеше голотата си. Лицето беше закрито с дълга права коса. То видимо беше засрамено. Това се подразбиране,зареди червеното по бузките ѝ което Джимин бе сложил,по спомен. Джейми веднага изревнува. Настъпи го и каза:
-Перверзник,спиш с мен а рисуваш някакви си там голи момиченца.-облещи му се,а той се засмя.
-Знаеш ли,коее е това сладичко момиченце?
-Не и не ме интересува.
-Това е моето момиченце. А знаеш ли кое е моето момиченце?
-Казах ти,че не ме интересува.
-Ти си.-той я гушна,а тя отново се изчерви.
-Парк Джимин,Чой Джейми,как може такова поведение по време на час. Последна забележка. Как може да се прегръщате. Срамотица брей,в тая държава не останаха морални хора,вече дори и децата не сте чисти.-фюлмира се даскалицата. Джейми разгледа цялата тетрадка и толкова се засрами. Тя беше пълна с голи рисунки.
-И това ли съм аз?-посочи тя една рисунка,но която момичето беше надупено,а момчетоси беше вкарало.
-Дам.-сгуши се толкова сладко в собствените си ръце.

Следващата рисунка не беше на голо момиче, а на нея имаше излегнала се на сред пустошта безпомощно момче

Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.

Следващата рисунка не беше на голо момиче, а на нея имаше излегнала се на сред пустошта безпомощно момче.. Тя беше горе долу,като тази снимка,само че черно бяла.

-Какво е това?-Фигурата символизира моята душа,а онези ленти и пустоща са безпомощността и самотата,всички,без тази на очите,тя символизира тъмнината,която напомня за страха

Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.

-Какво е това?
-Фигурата символизира моята душа,а онези ленти и пустоща са безпомощността и самотата,всички,без тази на очите,тя символизира тъмнината,която напомня за страха.
-Ами ябълката?
-Тя е символ на наивността и кръвта ми.
-Кога си се чувствал така?
-Когато не мога да изразя това което чувствам,а то се случва много често. Несъзнателно наранявам тези които най-много обичам. Вместо да им го кажа,или мълча или избягвам темата, защото ме е срам.-той се опитваше да ѝ намекне,че говори именно за нея. Тя не беше глупава,мина ѝ през ума,но реши,че се е заблудила.
-Ти можеш да нарисуваш телата за проекта.
-Добре.

Часовете свършиха
Джимин
-Къде тръгна, миличка сега сме у нас, забрави ли?
-Не,но имам алергия към слънчогледи и трябва да се отбия до д-р Сок,за да ми бие инжекция.
-А,ще дойда с теб.-дано д-р Сок е добра жена и ми позволи да вляза с Джейми в кабинета.
Стигнахме до болницата и беше наш ред да влезем.
-Виж,сега няма да се страхуваш от инжекцията,а...
-Не ме е страх,да не съм бебе. Усещаш само едно гъделче.-думите ѝ ме учудиха,не бях виждал момиче, което да не се страхува от игли. Влязохме и видях един строен мъж,малко по-голям от нас. Беше по-висок от мен,предполагам знаете,че аз съм си дребничък,но изобщо не съм хилав. Колкото съм малък, толкова и съм горещ и буен. Не харесах лекаря.
-Здравей Джей.-тое се прегърнаха,а аз стисках ръце в юмруци.
-Здравейте.
-Хайде,завърти се,да те боцна.
-Къде,ще я боцнете?
-Там където боцкам всички деца,в дупето.-е не,тва ме уби. Никой не може да ѝ пипа дупето,освен мен. Тя се завъртя и облегнал глава на бюрото. Аз стоях и гледах д-ра с яростен поглед. Той взе иглата шляпна я леко и след това я намокри с памучето. На нея не ѝ харесваше и нервно му каза:
-Моля Ви д-ре побързайте.
-Да Дре,ако не я боцнете най-накрая края аз ще го направя.-интерпретацията ми беше заплашителна. Извиха глава и направих знак,че ще го бия. Той ѝ би инжекция и Джей излезе.
-Ако пак я погледнете,ще Ви убия докторе,как не Ви е срам,как може?
-Тя да не ти е гадже,че ми държиш сметка,бе ей мухльо?
-Да гадже ми е,що.-излязох бесен.
-Какво има Джимин?
-Ти повече няма да говориш с него.-тя едва ме успокои

Неутрален разказвач
Те стигнаха в дома на Джим и веднага се заловиха за работа.
-Почвай,да рисуваш.
-Ок,съблечи се.
-Какво?
-Как очакваш,да го нарисувам,като не го виждам и...пипам.
-Ти,да не се побърка,да не съм някоя курва,или проститутка?
-Не,нищо подобно. Просто няма да мога,да те нарисувам.
-Защо е нужно,да рисуваш мен?
-Данеби,да искаш да рисувам някоя порно актриса,от онези с големите цици и задници
?
-А,нне.
-Тогава се събличай.
-Ама,заключи,да не дойде случайно някой.
-Добре.-тя се съблече,а той ѝ каза как да застане. Тя естествено се срамуваше.

Доближи се и хвана ръката ѝ.
-Какво правиш?
-Нека и двамата да знаем,какво е там вътре,всепак ще трябва и вътрешен разрез. Искаш ли,да ме гушнеш? Е разбира се,ако искаш,така де може да те е срам и...-още преди да довърши,тя го прегърна със свободната си ръка. Той бръкна вътре с нейната и докосваше и със своята. Момичето не опипваше особено вътрешността си. Тя докосваше ръката на момчето и я натискаше навътре.
-Не стига ли,вече Джимин?
-Да,можеби. Сега застани така.

След дълга работа,ако можем така да я наречем Джей се облече,или по-скоро Джим я облече.
-Хей,Джейми,ако искаш остани, много е късно не искам,да ти се случи нещо.
-Прави си.-те двамата си се гушнаха и заспаха толкова сладко.

Научи ме да обичам 18+Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ