Свършихме,а тя стана и се наведе до земята за да си вземе дрехите. Не издържах и я шляпнах отзаде. Тя не реагира. Вече се бяхме се разбрали,че ще правим проекта в моята лична къща,тоест не у нашите. Щяхме да сме сами.
Неутрален разказвач
Влязоха в последния останал час,а Джим си рисуваше. Щом Джейми видя рисунката веднага го изгледа на кръв. Това беше женско тяло,което с ръце криеше голотата си. Лицето беше закрито с дълга права коса. То видимо беше засрамено. Това се подразбиране,зареди червеното по бузките ѝ което Джимин бе сложил,по спомен. Джейми веднага изревнува. Настъпи го и каза:
-Перверзник,спиш с мен а рисуваш някакви си там голи момиченца.-облещи му се,а той се засмя.
-Знаеш ли,коее е това сладичко момиченце?
-Не и не ме интересува.
-Това е моето момиченце. А знаеш ли кое е моето момиченце?
-Казах ти,че не ме интересува.
-Ти си.-той я гушна,а тя отново се изчерви.
-Парк Джимин,Чой Джейми,как може такова поведение по време на час. Последна забележка. Как може да се прегръщате. Срамотица брей,в тая държава не останаха морални хора,вече дори и децата не сте чисти.-фюлмира се даскалицата. Джейми разгледа цялата тетрадка и толкова се засрами. Тя беше пълна с голи рисунки.
-И това ли съм аз?-посочи тя една рисунка,но която момичето беше надупено,а момчетоси беше вкарало.
-Дам.-сгуши се толкова сладко в собствените си ръце.Следващата рисунка не беше на голо момиче, а на нея имаше излегнала се на сред пустошта безпомощно момче.. Тя беше горе долу,като тази снимка,само че черно бяла.
-Какво е това?
-Фигурата символизира моята душа,а онези ленти и пустоща са безпомощността и самотата,всички,без тази на очите,тя символизира тъмнината,която напомня за страха.
-Ами ябълката?
-Тя е символ на наивността и кръвта ми.
-Кога си се чувствал така?
-Когато не мога да изразя това което чувствам,а то се случва много често. Несъзнателно наранявам тези които най-много обичам. Вместо да им го кажа,или мълча или избягвам темата, защото ме е срам.-той се опитваше да ѝ намекне,че говори именно за нея. Тя не беше глупава,мина ѝ през ума,но реши,че се е заблудила.
-Ти можеш да нарисуваш телата за проекта.
-Добре.Часовете свършиха
Джимин
-Къде тръгна, миличка сега сме у нас, забрави ли?
-Не,но имам алергия към слънчогледи и трябва да се отбия до д-р Сок,за да ми бие инжекция.
-А,ще дойда с теб.-дано д-р Сок е добра жена и ми позволи да вляза с Джейми в кабинета.
Стигнахме до болницата и беше наш ред да влезем.
-Виж,сега няма да се страхуваш от инжекцията,а...
-Не ме е страх,да не съм бебе. Усещаш само едно гъделче.-думите ѝ ме учудиха,не бях виждал момиче, което да не се страхува от игли. Влязохме и видях един строен мъж,малко по-голям от нас. Беше по-висок от мен,предполагам знаете,че аз съм си дребничък,но изобщо не съм хилав. Колкото съм малък, толкова и съм горещ и буен. Не харесах лекаря.
-Здравей Джей.-тое се прегърнаха,а аз стисках ръце в юмруци.
-Здравейте.
-Хайде,завърти се,да те боцна.
-Къде,ще я боцнете?
-Там където боцкам всички деца,в дупето.-е не,тва ме уби. Никой не може да ѝ пипа дупето,освен мен. Тя се завъртя и облегнал глава на бюрото. Аз стоях и гледах д-ра с яростен поглед. Той взе иглата шляпна я леко и след това я намокри с памучето. На нея не ѝ харесваше и нервно му каза:
-Моля Ви д-ре побързайте.
-Да Дре,ако не я боцнете най-накрая края аз ще го направя.-интерпретацията ми беше заплашителна. Извиха глава и направих знак,че ще го бия. Той ѝ би инжекция и Джей излезе.
-Ако пак я погледнете,ще Ви убия докторе,как не Ви е срам,как може?
-Тя да не ти е гадже,че ми държиш сметка,бе ей мухльо?
-Да гадже ми е,що.-излязох бесен.
-Какво има Джимин?
-Ти повече няма да говориш с него.-тя едва ме успокоиНеутрален разказвач
Те стигнаха в дома на Джим и веднага се заловиха за работа.
-Почвай,да рисуваш.
-Ок,съблечи се.
-Какво?
-Как очакваш,да го нарисувам,като не го виждам и...пипам.
-Ти,да не се побърка,да не съм някоя курва,или проститутка?
-Не,нищо подобно. Просто няма да мога,да те нарисувам.
-Защо е нужно,да рисуваш мен?
-Данеби,да искаш да рисувам някоя порно актриса,от онези с големите цици и задници
?
-А,нне.
-Тогава се събличай.
-Ама,заключи,да не дойде случайно някой.
-Добре.-тя се съблече,а той ѝ каза как да застане. Тя естествено се срамуваше.Доближи се и хвана ръката ѝ.
-Какво правиш?
-Нека и двамата да знаем,какво е там вътре,всепак ще трябва и вътрешен разрез. Искаш ли,да ме гушнеш? Е разбира се,ако искаш,така де може да те е срам и...-още преди да довърши,тя го прегърна със свободната си ръка. Той бръкна вътре с нейната и докосваше и със своята. Момичето не опипваше особено вътрешността си. Тя докосваше ръката на момчето и я натискаше навътре.
-Не стига ли,вече Джимин?
-Да,можеби. Сега застани така.След дълга работа,ако можем така да я наречем Джей се облече,или по-скоро Джим я облече.
-Хей,Джейми,ако искаш остани, много е късно не искам,да ти се случи нещо.
-Прави си.-те двамата си се гушнаха и заспаха толкова сладко.
BẠN ĐANG ĐỌC
Научи ме да обичам 18+
FanfictionТаэи история е эа двама души на които им е писано да са эаедно,едно "изнасилване" променя всичко,за Jimin and Jeimi,които ще преодолеят препятствия,за да бъдат заедно