Научи ме да обичам 18+

шок

Джимин
Днес някакви си там,ще дойдат у наще и те искат и аз да съм там. В момента мама ме кипри а аз едва издържам.

Щял съм да се запозная с някакво момиче. Трябвало,да ме хареса. Аз,какъв съм грозник,какво ще ми хареса? Тоя костюм,изобщо не ми седи добре.

Тръгнах към хола и неволно чух разговор между момичето,с което щях да се запозная и баща ѝ. Не видях лицата им,защото бяха с гръб,към мен.
-Чуй ме,ако не накараш това момче да те убикне, и ако го отблъскаш и изподереш целия,ще те продам на търг. Ако иска секс,ще му дадеш,ако иска,дори ще му лапаш,но ще се ожените. Ясен ли съм?-говореше страшно и заповедателно.
-Да.-толкова беше уплашена,че не вярвах.
Влязох в хола и седнах. Бях последван от мъжа,една жена и... Д....Джейми!!!

Преглъщах,трудно и едва дишах. Тя навярно,ме мрази и не иска да ме вижда. Въпреки това,аз я исках. Никога до сега не съм проявявал желание,да повторя някое момиче,но нея бих я и потретил.
-Така,деца ние възрастните,ще излезем. Знаем,че се познавате и не ви е нужно представяне.-каза мама
-Забавлявайте се!!!-бащата на Джей я погледна с мазен поглед,а тя кимна. Всички излязоха,а ние останахме сами.

Неутрален разказвач
Джим бавно се приближи към Джейми,а тя уплашено запристъпва назад,докато не беше залепена за стената. Сви се в ъгъла,а той погали главата ѝ и каза:
-Не се бой"не съм чак толкова страшен,но опиташ ли се да ме отблъснеш ,ще видиш чудовището в мен".-той се отдръпна,а тя събра смелост и го попита:
-К-какво трябва да значи това?-не смееше да го погледне в очите,а той се доближи отново и започна да я гали по бузките.
-Виждаш ли,миличко,не бягаш от мен,не плачеш и аз съм нежен,но когато плачеш,бориш се и трепериш, особено когато се страхуваш от мен,аз се нервирам и освирепявам.-говореше толкова нежно и успокояващо. С една топла усмивка,която някак топеше ледовете помежду им. Той попринцип винаги беше груб,с всички, защото не знаеше,как да се държи с хората.-Сега разбираш ли,златно?
-Да,но не знам,защо още ме е страх,от теб.-щом каза това тока угасна.-Какво стана?
-Спокойно,няма светлина,но аз ще те пазя от мрака.-той я взе в обятията си.-така по-добре ли е?
-Да,но още ме е страх и от теб.-сгушилото се в него момиче ,малко по малко се успокояваше.
-Ела в моята стая,там имам свещи.-отидоха там и той ги запали.-Ще отида за нещо за ядене.
-Добре.-в момента в който Джимин излезе от стаята Джейми започна да разглежда. Тя винаги си е мислела,че там ще е пълно с огнестрелни оръжия,ще е мрачно,всичко ще е в черно и ще е страшно,но не беше така. Там беше приветливо,на вратата имаше баскетболен кош,а близо до него кош с баскетболни топки. Леглото беше пълно с плюшени играчки,под възглавницата се подаваше един дебел тефтер. Тя го извади заедно с прикрепената към него химикалка и го остави на бюрото.