Научи ме да обичам 18+

17/2ра част

-Имаш син,това значи ли,че той е и мой син?
-За жалост не Джимин,но искам да знаеш че не съм искала да бъда с него,не съм била с никого по желание,аз обичам само теб...
-Шшшшш, спокойно ти не си била виновна. Знаеш ли,къде държат детето?
-В килера на онова мръсно място,виждала съм го само веднъж. Джимин той ми липсва ужасно много.
-Не плачи,ще го намеря,ти стой тук,обещай ми,че няма да ходиш никъде.
-Обещавам.
-Аз отивам,ще опитам с добро.
-Но какво ще правиш?
-Нещо много лошо и нередно,нещо ужасно.
-Моля те внимавай,не искам да пострадаш.
-Добре.

В бардака.
Часът е 01:00 през ноща,всички са пияни,без Джимин, който изпи само една чаша колкото очите му да светнат и дъха му да замирише. Всичко беше задимено,а до Джим седеше собственика на това пропаднало място. Щом ДжимДжим реши че оня олигофрен до него е достатъчно пият,реши да повдигне въпроса.
-Знаеш ли,чух че тук при теб има момче на около една годинка,продаваш ли го?
-Защо ти е?
-Искам момче което да отгледам от малко,момче което да ми е вярно да има респект от мен, което да не смее да ми се противопостави и ако го взема от мястото като това,още от малък,ще мога да му натяквам,че съм го спасил и да го направя свое кученце.
-Като по филмите.
-Точно така, като по филмите.
-Ами ще ти го дам.
-За колко?
-300.
-Вона?
-300 хиляди вона. Все пак момчетата вървят скъпо.
-Добре,имаш ги,но ако харесам момчето. Нека го видя.
-Добре,ела с мен.
-Добре.-те двамата тръгнаха на някъде,но това не беше подземието,Джимин се зачуди.
-При теб само едно момче ли има или повече?
-Само едно е.
-А от къде го имаш?
-Една от проститутките забременя,казва се Джейми,той е нейната син,но тя сега не е тук избяга. Знаеш ли,ако ти не беше поискал това момче,тази вечер щях да го убия.-той се усмихна толкова отвратително,че Джимин изпита неповторима погнуса.
-Как се казва?
-Jimin.
-Ти да видиш.
-Xей JungYoong на къде тръгна?
-Аа,отплеснах се,вчера работих до късно.
-Познавам те отдавна и затова ти вярвам,но ако не те познавах щях да реша,че това не си ти. Не умря ли в катастрофа преди година?
-За малко,но сега съм добре.
-Аха,ето тук е,влез.-Jimin влезе и видя едно сладко момченце. То стоеше в стаята с очи пълни със страх.

Детенцето се сви на кълбо ъгъла на стаята,тогава собственикът на бардака се доближи до него,а то уплашен о се сви още повече.
-М-м-моля ви, г-н Choi не ме бийте отново,ще бъда послушен,обещавам. -Choi вдигни ръка срещу момчето,но гласа на Джимин го спря:
-Искам да поговоря с това дете ,на саме.
-Разбира се,аз излизам.-вратара се отвори и затръшна много силно след себе си.
-Хей....ела.
-Моля Ви,не ме наранявайте,аз....аз само искам да отида при мама.
-Няма да те нараня,обещавам. Аз познавам майка ти и много я обичам,но не трябва да казваш на никого.